Това е една проникновена история за значението на родителските приоритети. Тя ще отговори на много въпроси, ще отвори нечии очи, ще покаже важните неща в живота на мнозина.
Историята се случва в парка, а обикновено там не само децата, но и родителите се сближават.
– Това там е синът ми – казва една жена на мъжа от съседната пейка, сочейки към момченцето с червен пуловер, което играе наблизо.
– А това красиво момиченце, с бялата рокля, което кара колело, е дъщеря ми – споделя на свой ред мъжът.
След това, поглежда часовника на ръката си и извиква към момиченцето:
– Мари, време е да се прибираме!
– Само още пет минути, тате! Моля те, само пет минути.
Мъжът кимва и Мария продължава да обикаля алеята с колелото си.
Пет минути по-късно баща й става от пейката и се приближава към нея с думите:
– Време е, скъпа.
– Татеее, само още пет минути! – примолва се момиченцето.
Той й се усмихва и отново се съгласява с нея.
– Защо позволявате на дъщеря си да се държи по този начин? – пита майката на момченцето. – Трябва да сте по-строг, така ще ви се качи на главата.
А мъжът с въздишка отговоря:
– Преди пет години по-големият й брат беше блъснат от пиян шофьор, докато също като нея караше колелото си. Аз винаги бързах, все имах ангажименти, не прекарвах достатъчно време с него. Какво ли не бих дал да можех сега да прекарам поне пет минути с него! Когато това се случи си обещах, че няма да позволя да направя същата грешка с дъщеря ми. Тя си мисли, че има още пет минути, за да кара колелото си, но истината е, че аз подарявам няколко пъти по пет минути на себе си, в които да се наслаждавам на времето, прекарано с нея. Няма по-важно нещо от това да бъдем с тях, със семейството си, това е истинското щастие.
brightside.me
