Бани терми
В северозападната част на Сирия, между Алепо и Хама, има повече от 700 руини от византийската епоха, каквито няма да видите никъде по света – единични постройки, малки и големи селища и манастири. Те се обезлюдяват заедно с настъплението на исляма и западането на величествената Антиохия в средата на „магистралата” между древните мегаполиси Александрия и Цариград.
По античния сухоземен път на християнството от Близкия Изток към Европа има учудващо добре запазени градове, които са посещавани засега само от ценители на историята и археологията. Пътуваме километри през плодородна долина с овошки, лозя и маслинови горички и виждаме десетки отломъци на кули и вили, които стоят съвсем органично сред пейзажа. Наближаваме Сарджила. От просторния паркинг, където някога е било гробището, а наоколо са разпръснати каменни саркофази с барелефи, се открива първата поразителна гледка към обезлюдения от векове град: Сарджила е облян от слънцето и изглежда като декор от филм. Улиците, къщите, църквите, термите и дори пресите за вино са толкова автентични, релефни и истински, че сякаш хората са отишли по нивите и след малко ще се върнат да продължат обичайните си житейски дейности. За това усещане спомага и пълната липса на амбулантна търговия и белези на „туристическа цивилизованост” наоколо.
Призрачният град
От високото се очертава централният площад с най-посещаваната от сарджиланските мъже двуетажна сграда: да кажем, местният хоремаг. Вътре е напълно запазено помещението за конете с коневръза и яслите. От там се влиза в кръчмата на първия етаж и достатъчно добре личи къде е бил публичният дом на втория. На още няколко крачки е църквата, строена три века и, като повечето религиозни постройки, на няколко фази – от семплото преддверие с едно помещение, разделено на две (за мъжете и жените), до трикорабната византийска базилика с двор, покрит с плочи. През 6 век се добавят още параклисът и погребалната камера и религиозната сграда вече е с утроен размер.
Термите (обществената баня) на Сарджила са датирани от 473 г. сл. Хр. Според намерен мозаечен надпис на пода богатият жител Юлианус е направил това щедро дарение за благото на съгражданите си. В типичния римски стил баните се състоят от студено, топло и горещо помещение, под което има хипокауст (система за отопление), цистерна за събиране на вода и два басейна. Хората влизали през голям вестибюл, измивали си краката, събличали се и продължавали нататък. За разлика от римляните, които се къпели заедно и се социализирали, сарджиланците предпочитали да са в съответното помещение сами в индивидуални кабини, като всеки можел сам да си нагласи температурата на водата във ваната. После минавали през душ, преди да се облекат. Голямата входна зала служела вечер и за провеждането на градските събрания. В миналото хората в сушавите райони като този били силно зависими от дъждовната вода, както и от малките изворчета наоколо. За целта те си имали каменни резервоари в дворовете, където се стичали струйките от покрива. Изграждали и напоителни системи, с които да поддържат своите градини, но и да обслужват обществените сгради и дейности: ритуалите в църквата, резервоара за термите, пресата за маслини.
Коневръз
Справка с историята
Районът на „Мъртвите градове” в Сирия е имал многочислено и преуспяващо население. Заселването и разцветът датират от 1 до 7 век, а процесът на обезлюдяване – от 8 до 10 век. Изследователи предполагат, че след като арабите завладяват тези земи и политическият и демографски център се премества от Антиохия в Дамаск, хората си тръгват в търсене на нов поминък и оставят след себе си опустели и обезлюдени призрачни поселения. През последните 15 века каменните зидове на постройките във византийски стил остават учудващо добре запазени, тъй като не са били обект нито на нападения, нито на природни бедствия. Неотдавна ЮНЕСКО включи най-запазената част от „Мъртвите градове” в списъка си като шестото световно значимо културно наследство на Сирия.
Панорама
Сърцето на камъка
Предполага се, че основният строителен материал – варовикът – има главната роля при оцеляването на сградите до наши дни. Те са правени от идеално срязани блокове, без ползване на хоросан. Дървеният материал е бил оскъден, вносен и скъп – предимно ливански кедър. От изсечени с чук и длето надписи ние разбираме името на собственика, кога е построена къщата, а символите говорят дали в дома се изпълняват езически или други ритуали. По семплия кръст, издялан над входната врата, и до наши дни може да се разбере къде са живели първите християни. Двуетажните просторни къщи свидетелстват за благоденствието на жителите на Сарджила: предимно търговци на зехтин от края на античността. Една от тях, датирана от 6 век, е с внушителна разгъната площ, с две големи стаи на първото ниво и две на второто. Рамката на входната врата е от дялани късове камък, а до нея има ниша – вероятно за поставяне на бюст или декорация. Вторият етаж се е крепял на сложна конструкция от два дървени свода, стъпили напречно върху каменните стени на първия. Над втория етаж триъгълни конструкции от талпи държали покрива от глинени керемиди. Фасадата и вътрешният двор били с колонади и допълнителни пристройки за добитъка и складиране. Павираната улица отпред е същата, по които са ходели сарджиланците преди векове.
Историците имат различни обяснения за замирането на живота не само в Сарджила, но и в другите градове в този район като Бара и комплекса на свети Симеон Стълпник. За едни това е причинено от чести земетресения, за други – от свърхпроизводството на зехтин и рязкото падане на цената му.
Кръчмата
Земя на прицел
Пъстрата и сложна история на Сирия и многото й архитектурни паметници от различни епохи я правят изключително атрактивна за изучаване. Много е впечатляващо, че на някои места селата не са напълно обезлюдени и там могат да се видят части от масивните обществени сгради от античността, вградени в сегашните жилища на местните. Може да се види каменна кула сред зеленчукова градина, кошара от древни стени, отломки с барелефи под плодни дръвчета. Най-доброто време за посещение е между април и май или от септември до ноември, когато се избягват летните жеги и облачната, мъглива зима.
Некропол
Панорама
Дано скоро политическата криза в района се разреши, за да е възможно безопасното пътуване. Големият проблем обаче е, че с цел развитие на туризма държавата е обособила 25 музеи из цялата страна, в които се пазят безценни археологически съкровища. Сега обаче районът на „Мъртвите градове” е в окото на бурята: вече пострада базиликата на идеално запазената крепост-столица на кръстоносците Крак де Шевалие, която дори войските на Саладин не успяват да превземат. Вандализмът и мародерството, разграбване на древни римски мозайки с булдозери и обстрелването на исторически паметници, в които се крият бунтовници, могат да са катастрофални за сирийското историческо наследство. Пазарите на антики в Турция и Йордания вече дават знаци, че са залети с артефакти – дали от разграбения музей в Хомс или другаде, а безценни експонати от музея в Алепо са пренесени на съхранение в трезорите на централната банка в Дамаск.
Преси за вино и зехтин
Вход на християнски дом с кръст
Вход на християнска къща
Текст и снимки Бойка Велинова
Прочетете още:
Шведагон – духовното сърце на Бирма
13 изненадващи факта за света, в който живеем
