Представете си: Обявявате, че очаквате бебе. Дългоочакваното събитие е желано от вас и вашия партньор, умишлено не сте споделили новината още в първите месеци, но вече ви личи и решавате, че е време да съобщите на близките и приятелите си прекрасната новина.
И се започва!
Роднини, приятели близки и не толкова близки познати ви налазват като мравки мед. Всички ви честитят и ви пожелават какво ли не! В пространството се появяват хора, които не сте чували и виждали от години, но и те в купом започват да ви спамят със съвети какво да правите и какво да не правите. Не стига това, но започват и да ви разказват напоително за собствените си преживявания по време на своите бременности и раждания, за първите месеци с бебето, за отглеждането, но най-вече за възпитанието на детето. Всички много, ама много, даже най-много разбират от възпитанието на деца, особено от възпитанието на чуждите деца.
Без дори да сте поискали и далеч преди да се роди бебето ви, вече знаете кажи-речи всичко за естественето раждане, за ужасите на Цезаровото сечение, за кърменето, за коликите, за захранването, за прохождането и дори за това, което очаква вашето дете в яслата.
Това, което е най-вбесяващо, е, че когато наистина имате нужда от съвет или зададете конкретен въпрос, всички изчезват като лятна мъгла. Не ви отговарят на постовете в социалните мрежи, не си вдигат телефоните, защото са някъде си на почивка или са на козметик, фитнес или фризьор. Дори, онези, най-знаещите, че и майките и свекървите изчезват по необясним и магичен начин. Ако случайно някой даде признаци на живот, то е само за да повдигне многозначително рамене или пестеливо да реагира с повдигане на някоя добре оскубана вежда.
Поради тази причина съвсем естествено се налага въпросът: Как да ограничите кръга от хора, които ви обсипват с непоискани съвети и които на практика не ви казват нищо съществено.
Ето един гениален трик, който може да ви е от полза да стесните обкръжаващата ви среда от хора, чието мнение изобщо не ви интересува.
Какво да направите?
Първо трябва да си припомните всички ваши наставници – от собствените ви родители, учители, та до настоящия ви шеф. След това трябва да си зададете въпроса: От чий начин на мислене и стил на поведение се възхищавате искрено?
С други думи, кой от тази група хора най-точно отразява поведението на родителя, който вие самите бихте искали да бъдете?
Например, харесвате по-сдържаното поведение на свекърва си или топлото, но уравновесено държание на шефа ви.
Какво следва?
След като определите параметрите на собственото си поведение, според избора който направите в точка първа, е добре да сведете набора от типажи само до два. Нужно е да въведете правилото, че ще се съветвате именно и само с тези хора, с тях ще споделяте своите притеснения, и опасения, от тях ще искате съвети и ще очаквате отговори на въпросите си.
Как и доколко да игнорирате всички останали?
Разбира се, не е нужно всички останали да бъдат игнорирани и завинаги поставени в изолация, с идеята, че никога няма да поискате съвет от тях, но е от изключителна полза обхватът от мнения да се стесни максимално. Това ще ви помогне да бъдете по-съсредоточени и градивни по отношение на всичко, което искате да научите и приложите по отношение на собственото си дете, когато то се появи.
