Приказка от Ран Босилек
Има си баба внученце. Мъничко, ала хитричко. Ядат му се ябълки. Но кошницата високо.
— Бабо, била ли си мъничка?
— Била съм, бабиното. Който не е бил мъничек, не може да остарее.
— По-добре да не си била малка, че да не остаряваш.
— Ех, де да съм знаела, бабиното.
— Бабо, когато си била малка, играла ли си с топка?
— Играла съм.
— Бабко, земи една ябълка от кошницата! Хвърли я като топка да си спомниш младите години. Аз ще се мъча да я хвана. Ако не я уловя, ще се натърти. Не бива да се слага в кошницата. Може да изгние. Ще повреди и другите ябълки. Ще я умия и ще я излапам.
— Ами ако я хванеш? — пита баба му.
— Ако я хвана, направо ще я изям, да стана голям, та ябълки да си вземам сам.
