Какво представлява хипертонуса при бебетата, опасно ли е това състояние и трябва ли да се обърнем за съвет към педиатър?
Синдромът на мускулен хипертонус при бебетата се характеризира с прекомерна мускулна скованост на отделни мускулни групи или на мускулите на цялото тяло на бебето. Мускулният хипертонус пречи на естествените движения и по този начин рязко влошава качеството на живот. Характерен е за новородените и малките бебета, но може да се прояви и при по-големи деца.
Какво предизвиква мускулният хипертонус при децата?
Хипертонусът се дължи на изпращането на погрешни мозъчни импулси към скелетните мускули, които реагират със скованост и трудна подвижност и се различава от физиологичния хипертонус при новороденото, който е нормално да се прояви в първите дни след раждането.
Причините се коренят в централната нервна система на новородените, при които често по време на бременност или раждането достъпът на кислород до мозъка е бил намален или краткосрочно прекъснат.
Хипертонусът при новороденото може да е в резултат от токсикоза, увеличен тонус на матката, заплаха от спонтанен аборт, усукване на пъпната връв, а също и при преносване.
Симптомите на хипертонуса при новородените са:
*Когато се опитате да раздвижите ръчичките или крачетата на бебето ще забележите, че движенията им са трудни или непълни. Състоянието се нарича повишена устойчивост към пасивните движения.
*Ако бебето има хипертонус на мускулите на гърба или врата, то извива телцето си в дъга.
*Общите симптоми са ограничаване на спонтанната двигателна активност, неспокоен сън, честа регургитация (оригване).
Методи за лечение:
*Лечението на първо място е насочено към преодоляването и компенсирането на хипоксично-исхемичното увреждане на мозъка. Понякога то включва и лекарствена терапия. За предпочитане са препоръките, свързани с правилните грижи за новороденото и неговия дневен режим: разходка на открито най-малко по 2-3 часа на ден, а през лятото 4-5 часа и сън в добре проветрено помещение, масажи и гимнастика.
*На второ място, това е симптоматичното лечение, то има пряко въздействие върху засегнатия мускул и включва масаж и гимнастика, физиотерапия и успокояващи бани.
*Масажът е основното и най-ефективното лечение за синдрома на мускулния хипертонус. Положителен ефект има само след няколко масажа. Движенията по време на масаж трябва да са плавни и бавни. Техниките включват – поглаждане, разтягане и потупване. Ако се чувствате несигурни да правите сами масаж на бебето си, потърсете помощ от някой по-опитен или масажист, които е вещ в работата с новородени.
Когато бебето страда от мускулен хипертонус гимнастиката често е невъзможна, но след края на серията от масажи, движенията на бебето ще станат далеч по-лесни и овладяни.
Масажните процедури трябва да включват най-малко 10-15 сеанса, всеки от които с продължителност 20-35 минути в продължение на поне месец в първата година от живота на бебето.
Не подценявайте мускулния хипертонус при бебето.
Той е често срещано явление при новородените и за преодоляването му трябва да се вземат навременни мерки, тъй като може да доведе до някои неприятни последици – неправилна позиция на крачетата, неконтролируеми движения на крайниците и забавено общо физическо развитие.
Ето защо, ако забележите някой от симптомите на мускулен хипертонус при вашето бебе, не отлагайте срещата с педиатъра и започнете масажи и ако се налага, медикаментозно лечение след доказване на диагнозата.
