Аутизмът
Aутизмът не е специфично заболяване, а е палитра от поведенчески симптоми. Тези сиптоми можем да открием както в някои определени медицински състояния, така и в спектъра на аутистичните разстройства. Термините спектър на аутистичните разстройства и первазивни разстройства на развитието се отнасят до група разстройства, характеризиращи се с изоставане в развитието на основното функциониране, засягащо социализацията и комуникацията.
Аутизмът се характеризира с абнормности в социалните взаимоотношения, комуникацията, също така с репетативно поведение и ограничени интереси и активности, бедно въображение, забелязващи се още преди 3 годишна възраст. В медицината, децата чиято симптоматика се забелязва още от раждането са класифицирани с класическа форма на аутизъм или аутизъм тип Канер. Този вид аутизъм е различен от регресивния, при който децата са имали период на нормално развитие, последвано от загуба на умения. Третият вид е т.нар. plateаu аутизъм, при който се наблюдава прогрес до един момент, който не е последван от регрес, а от застой. Може също така да се каже, че аутизмът е абнормна реакция на всекидневните стимули.
Аутистичният спектър е заболяване, което се характеризира със забавяне в говорното развитие, нарушения в социалната интеракция и поведенчески стереотипи. За първи път състоянието е описано през 1944 година, но по-голямата част от изследванията и познанията за него са направени през последните години. Тъй като в България няма официална статистика, използвам статистиката на САЩ. На времето това е било много рядко заболяване, по-малко от 5 на 10 000 родени деца, но през последните 20 години има огромно повишаване на честотата на случаите. Около 25% нарастване на година, а в някои области до 100 %. Преди 6 години в САЩ статистиката беше 1 на 150 деца. В момента тя е 1 на 120, който факт сам по себе си отрича общоприетото твърдение, че случаите са нараснали толкова много през последните години, понеже диагностичните критерии са се променили.През изминалите 6 години диагностиката не е била променяна. Статистиката също така сочи, че момчетата са повече от момичетата в съотношение 4 към 1.
Аутизмът се характеризира с абнормности в социалните взаимоотношения, комуникацията, също така с репетативно поведение и ограничени интереси и активности, бедно въображение, забелязващи се още преди 3 годишна възраст. В медицината, децата чиято симптоматика се забелязва още от раждането са класифицирани с класическа форма на аутизъм или аутизъм тип Канер. Този вид аутизъм е различен от регресивния, при който децата са имали период на нормално развитие, последвано от загуба на умения. Третият вид е т.нар. plateаu аутизъм, при който се наблюдава прогрес до един момент, който не е последван от регрес, а от застой. Може също така да се каже, че аутизмът е абнормна реакция на всекидневните стимули.
Кое би ме навело на мисълта, че детето ми има аутистична симптоматика? За какво да следя?
Много често родителите правят грешката, четейки симптомите на разстройството си мислят, че детето им трябва да притежава всичките, за да е аутист. Дори наличието на 4 – 5 от тях би трябвало да ги накара да потърсят мнението на специалист. Досега не съм срещала дете, което да има цялата гама от симптоми.
Децата с аутизъм демонстрират абнормност в три области: социализация, вербална и невербална комуникация и ограничен диапазон от дейности и интереси. Симптомите могат да са:
Поведение:
- странно взаимодействие по отношение на хората;
- използване ръката на възрастния като инструмент за постигане/достигане на нещо;
- липса на демонстриране на нужда от привързаност и комфорт. Децата с аутизъм могат да се привържат, но по техен си начин, понякога без радост и реципрочност;
- нежелание за игра с други деца;
- липса на „социална усмивка”;
- ограничен или нетраен очен контакт;
- детето с аутизъм изглежда така сякаш не му е неприятно да остава само;
- погълнатост в занимания с части от обекти – въртящи се колела, например;
- развитие на ригидни рутинности и трудности при приемането на промените в околната среда или в ежедневния режим;
- необичайни движения като пляскане с ръце, въртене в кръг;
Комуникация
Способността на малките деца с аутизъм да разбират и да използват речта и жестовете за комуникация обикновено е ограничена. Пораствайки, някои от децата могат да:
- имат затруднения в декодирането на акустичните сигнали на речта и да имат „глухота за думи”. Те разбират много малко от езика и остават невербални. (по-тежко засегнатите)
- имат по-добро ниво на разбиране, отколкото на експресивност. Речта им обикновено е неправилна граматически, лошо артикулирана и бедна;
- изостават в усвояването на речта, но прогресират достатъчно добре, за да развият ясни, пълни, добре оформени изречения. Въпреки това, речта може да остане на репетативно ниво, да не е с комуникативна цел и да има наличие на ехолалия – да повтарят това, което другият човек им каже;
- говорят непрекъснато на себе си и повтарят фрази, чути от телевизията;
- имат трудности при воденето на разговор (тези, които са усвоили реч), имат бедна вокална експресия или необичаен ритъм, когато говорят. Интонацията е различна.
- затруднено установяване на очен контакт с друг човек;
- слабо използване на жестове и лицева експресия.
Игра
Децата с аутизъм не знаят как да играят. Те могат да:
- играят с играчки по повтаряем/репетативен маниер;
- подреждат играчките, без да разбират за какво са;
- неспособност за въвличане в игра „наужким”;
- имат трудности в игрите със спазване на ред (последователност дете след дете)
Внимание и дейност
- някои деца с аутизъм имат толкова необичайно продължителен обхват на вниманието, че сами се „преконцентрират” и имат трудности в преминаването от една дейност на друга;
- могат да избухнат в гневни изблици, ако се прекъсне дейността, която извършват;
- могат да имат трудности с концентрацията;
- могат да не се нуждаят от много сън и да са будни през по-голямата част от нощта.
Когнитивност
Като цяло децата с аутизъм имат:
- по-добри невербални, отколкото вербални умения (с изключение на тези със синдром на Аспергер, където обратното е предимно вярно)
- беден инсайт като например невъзможност да се прецени какво другите хора мислят. Това може да персистира с израстването
- трудности при интерпретациите на лицеви експресии
- ограничена креативност
Сензомоторни симптоми
- слаби стави, беден мускулен тонус, тромавост, апраксия;
- ходене на пръсти, махане нагоре надолу с ръце, огъване на пръсти, хапане на ръце, тичане в кръг, въртене около себе си в кръг, дърпане, късане на хартия, включване и изключване на лампи;
- търсене или ангажираност със специфичен тип материи, миризми, светещи обекти;
- някои деца с аутизъм не съзнават сензорната информация и имат много висока толерантност към болка;
- други са свръхсензитивни и не им харесва дори да бъдат докосвани, избягват определени материи, храни; запушват си ушите или изпадат в паника, когато чуят специфични звуци като самолет, мотор и др.
Несъответсвия в последователността и степента на развитие
Много от децата с аутизъм имат разпокъсани умения.
- научаване на умения без последователност. Например, детето може да се научи да чете, преди да е научило буквите от азбуката;
- може да е способно да нарисува много детайлна картина, но да е неспособно да нарисува основните форми;
- да е много добро във визуално пространствените задачи и да не се справя добре със слухови задачи
- да използва сложна реч, когато повтаря нещо, което е чуло, но да се затруднява, когато трябва да изрази какво иска
Гастроинтестинални проблеми
Материалът е предоставен от Дневен център „Тацитус”
Четете също:
Езиковото развитие при децата на 3-5 години
Дислексия – различен не значи лош
15,756 преглеждания