Алергии и хранителна непоносимост при кърмачето, част втора

Какво не трябва да ям?

За да има търсения ефект, е нужно диетата да бъде спазвана стриктно. Много важно е майката да свикне с внимателното следене на съдържанието на храните, които консумира, и на етикетите на опакованите храни. Производителите са задължени да информират, ако храната съдържа млечен протеин, глутен или ядки. Когато е отбелязано, че може да има следи от мляко, ядки или глутен и др., е препоръчително храната да не се консумира, защото, както отбелязахме по-горе, някои бебета са чувствителни към части от грама от алергена.

Документирани са много случаи, в които трайно подобрение в бебето е било наблюдавано едва когато майката абсолютно е премахнала млечните продукти от диетата си, дори тези, които съдържат само следи от мляко (обикновено така се означават продукти, в чийто състав не фигурира мляко, но се произвеждат във фабрики, произвеждащи и млечни продукти).

За съжаление е факт, че много готови месни продукти (кайма, салами, кренвирши, филета и др.), както и много зърнени храни (бисквити, вафли, хлебни продукти), съдържат млечен протеин. Много често млечният протеин е „замаскиран” под името казеин или суроватка, които също фигурират в огромен брой готови храни.

По време на диетите е важно да бъдат избягвани и различните подобрители, консерванти, оцветители, макар и да са разрешени за употреба.

Качеството на храните е от ключово значение. Масово продаваните плодове и зеленчуци се обработват с различни вещества, за да се запазят максимално дълго годни; по време на самия им растеж са подложени на обработка с пестициди и т.н. Подобно е положението с месните продукти. Най-вече пилетата, но и телетата, и прасетата са хранени със смески с антибиотици, за да не умират от инфекции, а това може да предизвика алергия при по-чувствителните деца.

А какво да ям изобщо?

Макар на пръв поглед да изглежда, че не остават много „разрешени” продукти, всъщност менюто на майката не е нужно да се ограничава до ориз и картофи.

Много важно е всекидневното консумиране на пресни плодове и зеленчуци – според сезона. Спокойно може да се консумират тиквички, зеле, карфиол, броколи. След първоначалното изключване на бобовите храни е разумно да се въведат постепенно отново в менюто. Разнообразните зърнени храни – елда, просо, спелта, ръж, ечемик също дават ценни хранителни вещества. Ежеседмичната консумация на прясна риба носи на тялото есенциални мастни киселини, които са важни за правилното функциониране на имунната система на майката, а и на бебето, тъй като преминават през кърмата. Обикновено свинското месо не носи риск от алергии.

Тук е мястото да подчертая важността на допълнителния прием на калций при майки, които са премахнали изцяло млечните продукти от диетата си. Жизнено важно е да се приемат повече зърнени храни, листни зеленчуци, броколи, ядки, както и суров сусамов тахан. В по-крайни случаи или при невъзможност за разнообразно хранене вариант е и приемът на хранителни добавки, съдържащи калций, за предпазване от недостиг (обикновено се препоръчват добавки, съдържащи 500-1000 мг Ca2+).

Какво друго мога да направя?

Един относително нов подход при майки с алергични бебета е да приемат за определен период от време панкреатични ензими. Тези ензими спомагат храносмилателната система на майката да разгради по-пълноценно белтъците от храната и по-малка част остава неразградена. Така вероятността да преминат в кърмата и да провокират алергична реакция при бебето е значително по-малка. Някои изследвания показват, че редовния прием на пробиотици от майката намалява честотата и силата на алергичните прояви при бебето. Удачно е и самото бебе да приема пробиотици, особено, ако не е изключително кърмено.

Казаха ми да спря да кърмя?!

Нужно е да се отбележи, че при констатирана алергия при кърмачето, освен в изключително редки и единични случаи, кърменето трябва да продължи, като майката спазва диета. Преустановяването на кърменето, особено замяната му с адаптирани млека на соева основа, може да доведе до силно обостряне на алергията.

Не трябва да забравяме, че кърмата съдържа вещества, които спомагат за „узряването” на храносмилателната система на бебето, стимулират възстановяването на увредените лигавици и подпомагат имунитета му, така че да не реагира абнормно. В редките случаи, когато се налага временно преустановяване на кърменето (обикновено седмица е достатъчна кръвта на бебето да се очисти от алергените), одобрената практика е да се прилагат т.нар. тотално хидролизирани адаптирани млека. При тях белтъкът е разграден до много къси белтъчни вериги и не се очаква да предизвика алергична реакция при бебето. Веднага след преустановяването на кърменето майката преминава на строга и стриктна диета. За това време нейното тяло също се очиства от алергените и след около седмица кърменето продължава.

През тази седмица е нужно майката да поддържа количеството кърма чрез редовно изцеждане на гърдите.

Как да предпазя следващото ми бебе?

За превенцията на атопични заболявания при деца с фамилна обремененост е необходимо майката:

Да избягва алергените след 22-ра гестационна седмица на бремеността, особено тези, които подозира, че може да са потенциални причинители;
Да продължи избягването на алергените по време на кърменето;
Да продължи максимално дълго кърменето, като бавно и внимателно въвежда твърдата храна. Актуалните препоръки за захранването на атопични деца са да се избягва въвеждането на най-често подозираните алергени (пълноценно краве мляко и продукти от него, яйчен белтък, мосрки продукти) преди първата годинка.

ПРОДУКТИ И ХРАНИ, КОИТО СА ПОТЕНЦИАЛНИ АЛЕРГЕНИ ЗА КЪРМАЧЕТО
(този списък включва продукти, които трябва внимателно да бъдат въвеждани в менюто на алергичното дете при захранване, както и да бъдат временно премахнати от менюто на майката при елиминационна диета)

Краве мляко под всичките му форми, вкл. телешко месо, казеин и суроватъчен протеин
прясно мляко, кисело мляко, масло, сирене, кашкавал, извара, сметана, йогурт, сладолед, готови супи и бульони, сладкиши с мляко или следи от мляко, млечни напитки, зърнени храни с добавен млечен протеин, месни продукти с добавен млечен протеин и др.

Яйца
Сладкиши и десерти с яйца, някои готови месни продукти, сосове за салатни, майонеза, сосове за сладкиши, готови кремове, сладолед и др.

Риба и морски дарове

Пшенични храни
Готови сладкиши, всички храни приготвени от брашно, освен ако не е упоменато изрично, че продуктът е свободен от пшенични продукти, готови супи и бульони, сосове, готови кремове и др.

Царевица
Царевично нишесте, пуканки, качамак, тротила и някои мексикански храни, готови зърнени храни и др.

Фъстъци и бобови храни
Фъстъчено масло, ядки, боб, леща, грах, соя, соево масло/олио, соево брашно, както и всички продукти, които ги съдържат.

Какао и продукти, които го съдържат
Шоколад, какао, кафе и десерти, които ги съдържат.

Цитрусови плодове, горски плодове, банани, домати, зеле и др., които имат нисък дял в общия план на потенциалните алергени.

Храни и добавки, съдържащи оцветители, консерванти, подсладители и стабилизатори и др.

Медикаменти и хранителни добавки, съдържащи определени консерванти и оцветители.

Текст: маг. фарм. Марияна Енева-Димитрова
клиничен фармацевт, доброволен консултант по кърмене
към Национална асоциация “Подкрепа за кърмене”
http://www.podkrepazakarmene.com/

Четете също:

Alergii i hranitelna neponosimost pri karmacheto Алергии и хранителна непоносимост при кърмачето, част първа