Меги имаше син!
Обля ме много гореща вълна.
Защото крехкото момиче, което познавах от близо пет години, е по-голямо от дъщеря ми с по-малко от година. Дете е на добре образовани и успешно реализирани родители. Здраво, умно и добре възпитано момиче е, с много приятели и разностранни интереси.
Какво се беше случило?
Е, то е ясно какво! Сценарият е до болка познат! След възторжена и вълнуваща ученическа връзка, беше забременяла. Въпреки познанията си за контрацепцията.
Не беше успяла да завърши гимназия. И беше пропуснала матурите и бала.
След което необяснимо и рязко беше останала без подкрепата на най-близките й хора, защото нали се сещате:
„Ама, как бременна!
А, хората, какво ще кажат!
Ма, то ще ти пречи.
Не си готова!
Това да не ти е игра на кукли?
Абе, к`ви ги вършиш, момиченце?
Как можа!?
Не, не, чакай малко сега!“
Меги обаче няма време за чакане и взема своето отговорно решение сама – да роди детето си. Малко след това взема и още едно, по-отговорно решение – да отгледа детето си.
Независимо от многото: „А след това, какво?“
Гаджето й след първоначалната еуфория си бие камшика и излиза официално в нелегалност, а тя съвсем сама се втурва в майчинството си. Има си няколко приятелки, които много й помагат. Вярно, нощите са повече „Безсъници в Сиатъл“ и почти никога „Сън в лятна нощ“.
Понякога е трудно, уморително и обезкуражаващо. Особено, когато трябва да обикалят двамата с малкия из разни администрации, служби и ведомства по диагоналите на София.
Но Меги се оказа смело момиче. Тази пролет си взе матурите и отиде на бал. А, и вече е студентка. Продължава напред и вярва, че всичко ще бъде наред.
Вярата й идва с изгрева, но не този на слънцето, а онзи, който често изпреварва утрото и е събран в усмивката на две пълни с обич и благодарност детски очи – винаги усмихнати и същите като нейните, тези на най-безценния за нея Божи Дар!
Колко млади момичета ще направят това, което направи тя? – това се питах, когато осъзнах какво се беше случило, докато мислех, че Меги е просто на купон. Дъщеря ми пък си мислела, че ще й забраня да се вижда с нея, затова не посмяла да ми каже. Какво да ги правиш? Откачалки!
Ако се питате защо ви занимавам с темата, вижте отговора* по-долу.
И защото, смятам, че не е толкова страшно да станеш майка на 18, по-страшно е да не дариш детето си с обич и доверие.
Но… знае ли човек? Ако се беше случило на моето момиче? Дали щях да пиша същото сега?
*Статистиката към настоящия момент сочи, че България е сред първите 50 страни в света по брой направени аборти годишно.
Страната ни е и първенец в ЕС по брой изоставени бебета до 3-годишна възраст – над 2000 е техният брой за 2014 година.
**За това как се случва животът на тези два изключително ведри персонажа, как ще се промени ежедневието на мама като студентка и дали Бебо ще тръгне скоро на ясли, очаквайте в продължението на тази история, но от първо лице. Защото Меги се съгласи да ни разкаже повече за изборите, трудностите и радостите от живота, такъв какъвто й се случи, докато правеше други планове.
Автор: Нели Терзиева
