Адаптацията за детската градина започва отсега

Детската градина е актуална тема за много от родителите през месеците май и юни всяка година.

Къде ще бъде приет/а тригодишният син или дъщеря?

Стигат ли точките да влезе в желаната градина?

Частна градина ли е по-доброто решение?

А коя е най-добрата?

За някои семейства темата е повече от значима, тъй като от приема на детето в детска градина зависят местожителство и месторабота. С щастливата развръзка, записването на детето в желаната градина, всички въпроси намират своите отговори и някак “мъките приключват“…. уви до есента, когато идва сблъсъкът с негласната диагноза трудна адаптация…. постоянна тревожност, истерии преди, по време и след градина, трудно свикване с другите деца, загуба на сън, загуба на апетит, постоянно прилепване към единия или двамата родители, когато не е на градина … и още и още …

Много родители негодуват срещу остарялата „социалистическа“ система в държавните ни детски градини; срещу това, че те не предлагат адаптационен период както знаем, че се случва „на запад“. Но … нашата система е създадена, базирайки се на уменията на едни вече адаптирани и свикнали с дневния режим деца. (Съвсем логично след като преди 30 години е било практика огромната част от децата да постъпват в ясли непроходили и непроговорили. Такива деца нямат проблеми с привикването към детската градина, но те са абсолютна рядкост в нашето съвременно общество.)

Може да се разсъждава много дали това е правилно, или не.

Фокусът днес пада върху това как да направим свикването с градината приятно и лесно за детето.

Говорейки за първите дни на новото място, притесненията на повечето родители стигат до въпросите, дали детето е плакало, дали е яло и спало.

Може би не остава време, за да се помисли – А защо плаче, защо не яде и не спи?

Ето защо:

Новите и непознати изисквания предизвикват стрес и уплах

Погледнато през очите на детето (особено това, което не е ходило на ясла) някакви непознати лели, го карат да прави непознати и непривични неща, да се грижи само за себе си …

Когато само мама е хранила детето и го е обслужвала в тоалетната, а сега го карат да се справи само, то се чувства абсолютно изгубено, изоставено от мама! Няма я причината да му харесва, да яде и спи нормално!

За да бъде полезен родителят на тригодишното дете трябва:

1) да съобрази какво представлява детската градина за детето му, а именно:

*Първо общество, първи колектив.

*Нови изисквания от непознат авторитет.

*Нужда да се впишеш в нормите, за да се почувстваш “можещ/а“, но не знаеш как.

2) да го подготви за всички тези нови предизвикателства

За да постъпи детето като пълноценна личност и със самочувствие, следва да бъде подготвено за предстоящите условия. Това не става за ден или седмица. Нужни са няколко месеца преди септември… Тоест от сега.

Какво е добре да може детето, за да е максимално подготвено за детската градина?

√ да може да се храни само – да държи лъжица и вилица, да дъвче добре храната.

√ да усеща, кога трябва да иде до тоалетна. Да може да си събува и обува гащичките и панталоните.

√ да знае как се ползва тоалетната чиния.

√ да може да заспива само, без възрастен в стаята следобеден сън

√ да знае как се играе на готвач,на грижа за бебе/животно, на колички и гараж.

√ да може да участва в игра с други деца.

Именно това са уменията, които ще накарат детето да се чувства комфортно и уверено в новата среда.

Цялото лято трябва да бъде посветено на предстоящото начало на градината. Задължително е в последните две седмици преди началото, детето да се отведе поне 2 пъти до входа на детската градина. Ако е възможно – да се влезе вътре, да види стаята, шкафчетата, да опознае обстановката. Добре е да се мине няколко пъти по пътя, който ще е обичаен в делничните сутрини, за да стане познат за детето. То да участва в избирането на пантофи и раничка за градината.

Всички тези действия карат детската психика да свикне с мисълта за предстоящото начало. И то престава да бъде страшно. Става вълнуващо и чакано … Защото вече има достатъчно познати неща.