Тео и Зайо строят къща (приказка)

Веднага след закуска Зайо грабна Тео и го дръпна настрана. “Трябва да говоря с теб,” – каза той със сериозно изражение. “Нещата не могат да продължават така!” “Как така?” – изненада се Тео.

“Ти си имаш твоя стая,” – каза Зайо. “Мая си има нейна. Зайците също трябва да си имат стая. Такъв е редът.” – замисли се Тео. “Какво ще кажеш да ти построим къща?” – попита Тео. “Чудесна идея!” – каза Зайо. “И аз това щях да предложа.” “Разбира се,” – въздъхна Тео, “зайците винаги имат предложения, нали?” “То се знае.” – отвърна Зайо.

Събраха всичко, което им трябваше за къщата на Зайо: голям кашон, цветни моливи и ножица. С нея изрязаха врата и прозорци на картона, както и голяма дупка, така че Зайо да може да излиза на покрива.

След това боядисаха стените на къщата в различен цвят и добавиха цветя и трева. Върху кашона Тео постави малка възглавничка, така че Зайо да може да се пече на слънце на покрива. Вътре сложиха по-голяма възглавница, на която да спи Зайо, защото той, разбира се, искаше да си има собствено легло.

След като се навечеря и си изми зъбите, Тео получи малко крем на върха на нослето. Зайо също, разбира се. Тео си легна, а Зайо скочи в новата си къща. “Страхотно е,” – каза Зайо, след като се настани удобно. “Мое собствено легло.” “Точно така.” – прозя се Тео.

Зайо се замисли, че всъщност е много удобно да спиш сам. Но нещо му липсваше. И то много. “Тук има прекалено много място,” – каза Зайо. “Вярно е,” – отвърна Тео, протягайки се изморено.

“Разбира се, ако бяхме заедно, можеше да си поиграем малко.” – каза Зайо замислен. “Или просто да заспим,” – отвърна Тео. “Леглото можеше да е ракета и сега да летим към Луната,” – предложи Зайо. “Сега със сигурност ти е мъчно, че не съм в леглото с теб, нали?” Тео не отговори.

“Леглото можеше да е състезателна кола и да печелим състезание,” – Зайо продължи нетърпеливо. “Предпочитам ракетата или пък лодка, с която да откриваме нови континенти…” – каза Тео. “Да, ние сме откриватели!” – Зайо се зарадва и набързо се озова в леглото на Тео.

“Сега вдигаме платната и отплаваме…” – прошепна Зайо, преди да заспи. Тео се усмихна и гушна Зайо в ръцете си.