Юнак Иван
от Леда Милева
— Бабо, бабо, где е хляба?
— По-напред измий се, баба.
— Имам страшен апетит,
ще закуся неумит!
— Я ръката ти, Иване,
като дъно на тиган е!
— Бабо, хляб! От глад голям
тебе мога да изям!
— Празни приказки! Завчас
се измий, па хляб тогаз —
инак виж, че на закуска
сто микроба си изхрускал.
— Сто микроба! Мен от тях,
бабичко не ме е страх.
Те са дребни животинки,
по-мънички от прашинки —
аз съм силен, здравеняк,
сред децата — пръв юнак!
Хвърли се Иван на хляба —
нека си приказва баба!
Съмна. Светло е съвсем.
Ваньо го боли корем,
все лежи и се прозява,
за училище не става.
— Бабо, лошо ми е май,
бабо, искам топъл чай!
Бабо свива ме корема
дай лекарство, ще го взема!
— Че какво ли да ти дам —
на такъв юнак голям!
Лекаря ще викам, сине,
та дано да ти премине.
— Викай, бабо! Аз, горкия,
и горчив сироп ще пия
и… ръцете ще си мия!
край
26,481 преглеждания
