Притча за полската мишка и градската мишка

Полската мишка била прочута със своето гостоприемство. Затова, когато градската мишка дошла да я навести, тя й предложила всичко, което имала – малко зрънца, ябълки, няколко още кисели гроздови зърна. Учудена от нейната бедност, градската мишка се съжалила над нея и я поканила в своя дом.

Тя живеела доста охолно в складовете на един богат търговец. И когато я посетила нейната бедна роднина, градската мишка я поканила на трапеза, отрупана с меса, риби и сладкиши. Полската мишка започнала да се храни със завиден апетит и непрекъснато хвалела домакинята за разкоша, в който живее. Да, но насред приказната вечеря стопанинът се върнал и двете мишки били принудени да напуснат трапезата и да се скрият със светкавична бързина. То се знае, богатият господин не желаел да си има работа с тях и ако ги видел, щели наистина да загазят. Щом се шмугнали в една дупка, гостенката се обърнала към домакинята:

– Сега разбирам каква цена плащаш за превъзходната си храна. Аз предпочитам да живея свободно на скромна трапеза, отколкото да се храня добре с вечно свито сърце.

И като казала тези думи, полската мишка се сбогувала с градската мишка и доволна се завърнала вкъщи.