Във вълшебната гора: Горската аптека

от Лила Захариева

През гората лъкатуши
скрита в папрати пътека
малка къща там се гуши с надпис ”Горската аптека”,
на прозорчето с перденца,
по полиците шишенца и мехлеми,
и буркани с билки всякакви събрани.

Тази хубава къщурка
е на баба Костенурка.
Който има тежки рани
и кожухчета съдрани,
идва тук да търси лек-
зиме, лете, в мраз и пек…
Кой пристига в ранен час?
-Костенурке, идвам аз! –
шепне Заю дългоуши,
плахо гледа, дълго души.

-Зайо-Байо добър ден!
Що ще искаш ти от мен?
-Костенурке услужлива,
моля ти се лек ми дай!
Сърчицето ми се свива
щом дочуя кучи лай.
-Имам билки, ще ти дам,
но от кучета зли,
Зайо, ти пази се сам!
Ето във котлето ври
цвят от дивата глогина.

Със черупка отмери!
Пийна Зайо и отмина…
По пътеката извита
идва Меца с шал увита,
охка, пъшка, разпъхтяна:
– Оле, Боже! Що ми стана?

Костенурке, отвори!
Страшна треска ме гори.
Костенурката попита:
– Имам билка лековита
и медец от медна пита,
Мецо от кое да дам?
– Дай медеца да изям!

И Мецана взе буркана –
вътре нищо не остана…
През мъхнатите дървета
идва хитрата Лисана,
преструвана и превзета:
-Костенурке, имам рана
и опасни синини.

Ох! Изпатих си горкана.
Моля ти се помогни!
-Лиске, чакай малко тук
за компрес от пресен лук!
Костенурката добра
от лехите лук набра.

– Раната ще зарасте,
ако сложиш и месце –
рече гладната хитруша.
Лиске с меко съм сърце
и молбата ще послушам –
каза баба Костенурка
и прибави и месце
към компреса за притурка.

Мръвчицата взе Лисана,
а пък лука тук остана.
костенурката се слиса.
Скри се лакомата Лиса…
Вече пладне преваля
над гори и над поля.

Спря пред горската аптека
катеричка бърза, лека,
със превръзка през главата
и оплака се горката:
-С желъди от черен дъб
вчера си разклатих зъб.

Дай ми лек за зъбобол!
– Аз кракът съм си набол –
вика Ежко отдалече.
– Олеле! Умирам вече!
Костенурката им рече:
– Нека има малко ред!
Кой от вас е по-напред?

Първо – лек за болни зъби –
топли трици, сухи гъби.
После ще изляза вън,
да извадя злия трън…
Весел Ежко тръгна пак,
понакуцвайки със крак…

Приказката продължава на следващата страница