Приказки за родители, епизод 2

Три медии и един психолог превръщат в пух и прах всеки родителски въпрос

Древна латинска поговорка казва, че капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство, но когато капките са три, нито един камък няма шанс да остане цял. А ние от ПЪРВИТЕ СЕДЕМ, заедно с детското радио ФЕМИЛИ и радио FM+ в ролята на най-постоянните и добротворящи капки, ви каним чрез ефира на трите медии, да се свържете с психолога Галя Даскалова и да намерите компетентните отговори на всички онези въпроси, които често не ви оставят да заспите нощем и натрапчиво ви преследват в търсене на правилните отговори на въпросите, свързани с душевния комфорт и емоционално здраве на малките и порасналите ни деца.

Ето нашият втори разговор и професионалната гледна точка на психолога Галя Даскалова за  Кризата на първото „НЕ“:

Това е ключова тема за родителите – кога се появява тази криза?

Ако детето е между година и половина и три години е в реда на нещата да говорим за „криза на първото НЕ“. Това е един напълно регулярен момент в развитието на всяко дете и отговорът на психолога обикновено е: „Детето ви се развива прекрасно.“ Няма нищо страшно в това децата за казват „НЕ“.

Какво ни казват децата, казвайки „НЕ“?

По този начин децата ни казват, че порастват, че се отделят от нас (това е драмата на всяка майка), но какъв по-прекрасен начин да се отделиш от някой като кажеш категорично „НЕ“.  Функцията на „НЕ“-то се появява във възрастта, когато детето започва да прохожда. В този период от развитието си то става физическо по-активно, по-любопитно и тогава се появяват и ситуациите на заплаха за него, в които родителите реагират с острото „НЕ! НЕ!“; „Не пипай там!“; „Внимавай!“. Така ние заявяваме на детето: „Ти печелиш внимание по този начин.“

Думичката „НЕ“ се превръща в дума на внимание към детето и така то осъзнават, че може да предизвикват нашето внимание, самото то казвайки ни „НЕ“.

Всъщност децата не знаят какво значи „НЕ“. При по-малките деца можем да проверим дали детето ни знае какво се крие зад думата „НЕ“, тази толкова любима дума на децата. Всяка майка може да провери това с любимата храна. Ако вашето дете обича кекс и вие го попитате „Искаш ли кекс?“, вероятно то ще отговори – „НЕ“, но след това ще си го похапне с удоволствие, което е доказателство за горното твърдение, че децата нямат представа какво означава отрицателната частица.

Какво правим когато детето изпадне в „НЕ“ криза на обществено място и започне да се тръшка и търкаля по земята, само и само да стане тяхното?

Това е една друга територия, която обаче е малко по-осъзната от децата. Обикновено тя следва след няколко „НЕ“-та, с което сме му показали, че е привлякло нашето внимание, след което образно казано то започва да си търси и печели публика. Децата отлично усещат кога ние сме склонни да угодим на някаква тяхна прищявка, а също и да се съобразим със социалните изисквания да сме прекрасни майки.

Можем ли да кажем, че те репетират у дома и след това правят представление, когато излизаме с тях навън? Осъзнават един вид, че имат шанс да се наложат?

Абсолютно!

А, ако това дете наистина не може да бъде овладяно по никакъв друг начин, освен да му се угоди на каприза, това няма да доведе до нищо добро, нали?

Това не бива да се допуска. Няма такова състояние, което не може да бъде овладяно, когато става дума за нормално развито за възрастта си дете.

Какво правим тогава?

Важно е да не реагираме прекалено шумно и емоционално на това, което прави детето. Крясъци и всякакви такива изблици трябва да бъдат навреме овладяни от нас самите. От момента, в който детето проходи трябвада бъде научено, че у дома има, да речем, 5 „НЕ“-та, които означават „замръзни“ и всичко друго е позволено. По този начин ще помогнем на детето да се чувства спокойно, да експериментира в този огромен свят, да го види, да го пипне, защото той е лаборатория за всички негови познания.

За родителите, които казват „НЕ“ и в кой момент трябва ние да се овладеем?

Думата „НЕ“ лимитира детските стремежи. Когато те чуват непрекъснато „Не можеш това…“; „Не трябва така…“ това намалява вярата, че човек може да се справи с всичко. Петте „НЕ“-та индивидуални ли са или има определени ситуации, в които всеки родител трябва да предприеме определено действие?

„Не бъркай в контакта“ е всепризнато от всички. Всяко семейство обаче има свое собствено виждане кои са най-важните неща за децата и кои са нещата, които не бива да им се позволяват да правят. В повечето случаи многото „НЕ“-та при детето означава и много „НЕ“ при родителя, т.е. когато детето е категорично и много своенравно заявява своите „НЕ“-та, това означава, че родителят му партнира по някакъв начин. Начин да се справим с това е предоставянето на алтернатива и право на избор.

Много често родителското „НЕ“ е плод на липсата на време и се опитваме да решим нещата генерално с едно „НЕ“, защото обикновено нямаме време да обясняваме. Загуба на време ли е обаче до обясним, че ако „пипнеш тук, може и да се опариш“, при положение, че доказано ни е по-лесно за кажем „НЕ“?

Разбира се, има моменти, в които наистина нямаме време да обясним защо не е добре да се бърка в контактите, но в същото време е добре отвреме на време да отделим малко повече внимание на детето си и да му обясним, че ние не му забраняваме едно или друго нещо, защото искаме да го ограничим. Трябва да припомняме на децата колко много свобода имат по отношение на редица други неща и как на техния фон мъничкото „НЕ“, което сме казали, е в интерес на здравето и благополучието му.

На каква възраст можем да водим такъв разговор с детето? Защото ние често подценяваме децата и често си мислим, че да разговаряме с тях с „ДА“ и „НЕ“ е напълно достатъчно?

Децата разбират всичко, още преди да се родят, така че, ако те не ни партнират по начина, по който ние очакваме в даден разговор, съвсем не означава, че те не ни разбират. Те перфектно разбират силата на емоцията, с която ние им казваме нещо и по-скоро разбират подтекста на това, което им казваме, отколкото смисъла на дадена дума или израз.

Преди време попитахме децата, коя е най-хубавата дума и едно дете, на три години и малко, каза: „Най-хубавата дума е „ДА“, защото думата „НЕ“ е лоша.

Децата са отличници в своите прозрения, друг е въпросът доколко ги спазват и доколко ние ги чуваме, в крайна сметка.

Как да успеем да намерим баланса и търпението да общуваме с децата, защото нещата винаги опират до качественото общуване?

Децата се чувстват добре, когато зачитаме свободата на техния избор, но едновременно с това трябвада им предоставим не повече от две алтернативи. Това важи както за обличането, така и за храненето.

Кога бебето влиза в отбора на децата?

Появата на „НЕ“ в живота на бебето, означава „Аз съм вече голям!“
Други признаци за порастването и отделянето на малкото дете от майката са тръшкането и сцените на обществено място, които означават „Заявявам се по някакъв начин“. Рецептата отново е да говорим с детето, то очевидно иска да направи впечатление, но не е задължително да отговорим на моментния му каприз.

Родителите трябва да са много прецизни при използването на отрицателните думички, важно е да използваме повече положителни фрази и „да“- форми, защото всичко се връща като бумеранг към самите нас.

Очакваме вашите предложения за следващи теми като лично съобщение във фейсбук или на и-мейл office@purvite7.bg