Грешките, които разведените родители допускат

Разводът е тежко изпитание не само за родителите. Той, за съжаление, рефлектира върху емоционалното равновесие на децата особено силно, независимо от възрастта им.

Най-честите причини за това са няколко, на тях се спираме в тази статия.

1. Нарушаване на добрия тон

Децата обичат и двамата си родители и дори да са достатъчно големи, за да разберат, че родителите вече не се обичат, те трявба да чувстват, че все още има уважение и приятелски чувства.

Често обаче родителите взаимно започват да се обвиняват и да уронват авторитета на другия. Обиждайки другия родител пред децата обикновено се възприема като опит да се разруши връзката с него. Децата подсъзнателно усещат, че трябва да защитят родителя, който търпи критика. В подобни ситуации децата често изпитват раздвоение по отношение на чувствата си към всеки един от родителите си и изпадат в емоционална криза, защото искат да защитят всеки от родителите си.

Децата имат нужда да обичат и да бъдат обичани от двамата си родители и ако възрастните се опитват да накърнят достойнството на другия пред децата, те ще унищожат способността им да обичат. Независимо, че родителите са разделени, децата трябва да запазят хубави чувства и към двамата.

Решението е да запазите добрия тон, да не изразявате пред децата си негативно мнение за другия родител по никакъв повод и да осъзнаете, че децата са над всичко. Ако изпитвате нужда да се оплачете на някого от своя бивш партньор, нека това бъде някой приятел, а не детето ви. Дори ако самите деца имат свои негативни чувства относно другия родител и ги споделят с вас, не се присъединявайте към тяхното мнение, а се опитайте да им обясните, че никой не бива да бъде клеветен.

2. Пренасят огорчението си към детето

Какъвто и да е бил разводът ви, той със сигурност ще остави у вас горчиви усещания. Не прехвърляйте цялото това огорчение към децата си. Въпреки, че е много вероятно да откриете, че детето ви притежава същите личностни характеристики като вече бившия ви партньор. Бъдете много внителни и се опитайте да осъзнаете, че това е вашето дете, а не бившия ви и не пренасяйте негативните си чувства към него, защото вразждебността и отчуждението ще се проектират върху неговото бъдеще. Още повече детето ви вероятно ще прилича в някаква степен другия родител и чисто физически, което също може да предизвика отрицателни емоции.

Решението е да си припомняте ежедневно, че детето ви не е другия родител, че то е напълно различна и самостоятелна личност, която най-вероятно няма никаква вина за вашата раздяла. Много е важно да изградите своя собствена, нова връзка с малкия човек, в която макар и другия да не присъства, то да усеща вашето положително отношение и уважение към отсъстващия родител. Не оставайте да живеете в миналото, не правете твърде амбициозни планове за бъдещете, просто се фокусирайте в настоящето.

3. Използват децата за пионки

Когато родителите се опитват и след развода да се обстрелват с обвинения, те често използват децата за пионка в тази нечестна игра. Този способ се оказва доста ефективен и може да се превъплъти във всякакви форми. Пример за подобни манипулации са случаите, в които родителите използват децата, за да си предават съобщения. В други случаи родителите се опитват да се надскачат като правят скъпи подаръци на децата или ги водят на екзотични почивки с цел да спечелят благоразположението на детето си на своя страна. Тези материални стимули често са в сериозен ущърб за възпитанието на детето. Наред с това, често родителите използват твърде необмислени прийоми, за да ядосат или разстроят бившите си партньори, например позволяват на детето да стои до късно, да се храни с нездравословни храни и т.н.

Решението в подобни случаи е родителите да надмогнат егоизма си и да комуникират лично по между си, а не посредство децата си. Ако това не им се удава по никакъв начин, е най-добре да потърсят адвокат, с чиято помощ да контактуват. Всеки родител в подобна ситуация трябва да се опита да загърби собствения си интерес от подобно поведение и да си даде сметка, че детето е над всичко и че то е най-важното, затова неговата емоцианална цялост трябва да бъде грижливо пазена и добре съхранена. Възрастните са тези, които трябва да намерят начин да преодолеят своята болка и гняв, а не да я прехвърлят върху детето си.

4. Съсипват специалните събития на децата си

Поне един от разведените родители обичайно пропуска училищните празници на децата си, участието в спортни състезиания и театрални представления, заради това, че не желае да се срещне с другия родител. Децата обаче очакват да видят сред публиката и двамата си родители. Отсъствието на някого носи огромно разочарование на децата. Те са и изключително чувствителни към поведението на родителите си, към всяка тяхна мимика или жест, затова е важно, ако все пак сте заедно да не си позволявате взаимните ви чувства да достигат до точката на кипене, с което да провалите детското празненство, а точно обратно –да се опитвате да създадете специалет спомен за своето дете от този ден и да го накарате да се чувства специално.

Решението е да присъствате на всички училищни и детски тържества на своето дете, независимо, че чувствата към дригия родител предизвикват ураган от негативни емоции. Дори ако се налага да бъдете в някаква степен неискрени и дори фалшиви, в името на общото ви дете, по-добре бъдете такива, отколкото да съсипете празника му.

5. Болезнена привързаност

Родителите изпитват ужасно чувство за вина пред децата си заради разпадането на семейството. Тази вина има опасност да се трансформира в болезнена привързаност, задушаваща обич или снизхождение, а те със сигурност ще повлияят негативно върху дисциплината на подрастващото дете. Често това се изразява с нарушаване на времето за лягане, приемането на вредни храни, купуването на ненужни подаръци или в неизпълнение на задълженията.

Решението е родителите да не забравят, че децата ще преживеят по-лесно техния развод, ако продължат да усещат стабилност и равновесие у дома и между членовете на семейството, а това е възможно единствено ако родителите са последователни и внимателни както към децата си, така и към себе си.

източник: www.huffingtonpost.ca