Токсичните ефекти от унижаването на децата

Унижаването дълго време е използвано като средство за управление на детското поведение. Когато децата се чувстват не достатъчно добри за своите родители, те правят по-големи усилия да ги удовлетворят, което води до илюзията, че нещата „се получават“. Но усещането, че са безполезни оставя дълбоки белези, които може да останат до живот.

Унижаването на децата не се среща само в семействата, в които се упражнява домашно насилие, но е приемлива форма на „дисциплина“ в средностатистическите „добри“ семейства. То има и вербална форма, която включва коментари като „не се дръж като бебе“, „много си непослушен/непослушна“, „толкова ли си глупав/а?“, както и неприятната тенденция за унижение пред много хора и в социалните мрежи.

Развитие на ясна представа за самите нас

Представата ни за самите нас се основава на уменията, които притежаваме, на нашия характер, качества и типично поведение. Тя се формира в най-ранните години на нашето развитие, чрез това, което чуваме за себе си от най-близките до нас хора. По същество, децата виждат себе си през очите на техните родители или хората, които се грижат за тях. Следователно, когато често им се казва, че са „лоши“, „палави“, „глупави“, или се „държат като бебета“, тези сигнали започват да придобиват субективен характер и се възприемат като истина.

Тъй като представата за самите нас определя поведението ни, децата ще се държат така, както се чувстват. Дете, което вярва, че е лошо, ще се държи лошо. Това често кара родителя да го засрамва още повече, за да се опита да го контролира. И цикълът се затваря.

Лесният изход

Имаме навика да приравняваме децата само до това как се държат и обръщаме повече внимание на поведението, вместо на човешкото същество, което стои зад това поведение. Когато сме фокусирани само върху това как да се справим с държанието на детето, можем да действаме бързо и да наложим наказание или да го засрамим. Когато сме фокусирани върху човешкото същество, обаче, можем да съчувстваме, учим и насочваме детето към по-добро поведение. Това, очевидно е по-здравословен подход, но изисква повече време и усилия.

Засрамването е бърз, често и ефективен метод, така че не се изкушавайте да поемете по лесния път. Зад лошото поведение стои стойностен и достоен човек.

Цената на срама

Засрамването не смекчава лошото поведение, той смачква личността. Може и да въздейства на поведението, но какво ни струва това? Според авторите на книгата „Добрите деца – на каква цена? Скритата стойност на срама“ от Робин Грил и Бет МакГрегър, множество проучвания свързват акта на унижение с желанието да накажеш някой.

Засрамените деца е по-вероятно да проявяват агресия и да имат саморазрушително поведение. Срамът ги кара да избягват обвързване, да се изолират и да компенсират дълбокото чувство на срам с опити за превъзходство, тормоз, самоосъждане или обсесивен перфекционизъм. Когато унижаването е системно и сериозно, то може да доведе до психични проблеми.

Вместо засрамване

Има много начини да учим децата, без да ги атакуваме или унижаваме.

• Дисциплина чрез игра. По време на игра, мозъкът на детето е много възприемчив. Това е подходящото време да поставим граници и да определим подходящо поведение.

• Последствията имат за цел да научат детето на нещо, не да го засрамят. Трябва да го оставяме да понесе естествените последици, когато това е подходящо. Хубаво е да подобряваме и собствените си умения за справяне с проблеми, за да можем лесно да определим как да научим детето да се справя по-добре. Ако е нужно да има последствия, те трябва да са свързани с това да дадат урок, а не да накарат някой да се чувства зле.

• Дисциплинирайте с мисъл. Разбирането, че спокойните, свързани с родителите си деца най-добре възприемат информация, е важно за осъществяване на промяна от наказателно възпитание, към възпитание на базата на добра връзка родител-дете.

източник: creativechild.com
превод: Алина Даскалова