Как да се справим с детската ревност

Представете си следното: партньорът ви води у дома друга жена и ви казва: „Скъпа, обичам те, както досега, но от днес нататък тази жена ще живее с нас. Между другото, голяма част от времето и вниманието ми ще бъдат посветени на нея, защото съм направо луд по нея, а тя е по-безпомощна от теб и има по-голяма нужда от мен. Не е ли прекрасно? Нали се радваш?”. Как бихте се почувствали?

Разказвали са ми за дете, което изтичало до вратата, когато медицинската сестра си тръгвала след посещението в дома му, и викало: „Забравихте да си вземете бебето!”.

Чувството за съперничество често е много силно у първородното дете, защото то винаги е било център на вниманието и никога не е имало съперник. Роденото по-късно дете вече се е научило да споделя с останалите обичта и вниманието на родителите си. То осъзнава, че е просто едно от децата. Това не означава, че второто и третото дете не изпитват ревност към следващото. Напротив! Но повече зависи от начина, по който родителите ще се справят с положението, отколкото то това дали детето е първородно или не.

Ревността е силно чувство дори у възрастните. Тя е още по-обезпокояваща за малкото дете, защото то не знае как да се справи с нея. Макар да не е възможно ревността да бъде напълно избегната, можете да направите много, за да я сведете до минимум и дори да я превърнете в приятни емоции.
Ако детето ви разбере, че няма причина да изпитва толкова силен страх от съперник, това ще закали характера му и то ще е способно много по-добре да се справя със съперниците си по-късно в живота си, в работата, в дома си. Важното в случая не е, че детето изпитва ревност, което е напълно нормално, а начинът, по който то се справя с това чувство. Ако изкаже чувствата си с думи, това ще му помогне да ги овладее. Можете да му кажете: „Знам, че си ядосан и ревнуваш, но няма да ти помогне, ако нараниш бебето”. Можете да добавите: „Аз обичам и теб. Обичам теб и бебето”.

Ако детето ви е ударило бебето, можете да хванете ръчичката му и да я задвижите с ласкав жест с думите: „Бебето те обича”. Чувствата на по-голямото дете са много объркани в която и да било възраст. Помогнете му да покаже най-вече любовта си.

Това е времето, в което тактичните родители също могат да помогнат. Не обръщайте специално внимание на новороденото през първите седмици. Не се отнасяйте към него с прекомерно вълнение и не говорете твърде много за него.

Бабата и дядото, които твърде много се суетят около новороденото, също могат да създадат проблеми. Ако по-голямото дете срещне в коридора дядо си, носещ огромен пакет с панделка, който го попита: „Къде е милата ти сестричка? Купил съм й подарък”, радостта на детето от срещата с дядо му се превръща в горчивина.

Ревността на съвсем малкото дете е най-силна, когато то гледа как майка му храни бебето, особено, ако кърми. Ако то е наблизо, докато кърмите, трябва да му позволявате да влиза. Но ако си играе в другата стая, не привличайте вниманието му със случващото се.

Целта не е напълно да избегнете усещането за съперничество – това е невъзможно , а да го сведете до минимум през първите седмици, докато по-голямото дете свикне с плашещата го нова действителност.

Откъс от книгата „Грижа за бебето и детето”, Д-р Бенджамин Спок, Д-р Робърт Нийдълман