Историята на един горд баща, присъствал на раждането на сина си!

Тъй като съществуват известни твърдения, че обръщаме по-голямо внимание на майките, отколкото на татковците, днес ще ви представим Борислав – един 33 годишен български татко, който само преди четири месеца изпита неземното щастие да стане баща за първи път.

Познавам отдавна Борислав и ако някога трябва да дам за пример човек, който е роден, за да отгледа и възпита добре детето си, то това определено ще е той. Малко са мъжете, които имат такова неистово желание да бъдат в компанията на деца, а още по-малко са тези, които се справят така добре с комуникацията с тях.

За повечето представители на силния пол идеята да присъстват на раждането на детето си звучи абсурдно. Борислав обаче нямаше никакви колебания да предприеме тази крачка и беше неотлъчно до съпругата си Боряна в този незабравим момент, в който на бял свят се появи прекрасният им син Адриан.

Ето какво ни сподели гордият татко за емоцията от това да видиш как проплаква за първи път детето ти:

– Защо реши да присъстваш по време на раждането?
За да бъда с Боби, да й давам кураж и да има близък човек до себе си… Е, добре де, и по чисто егоистични подбуди, защото знаех, че ще бъде вълшебно и нямах търпение да се запозная с Адриан.

– С твоята съпруга единодушни ли бяхте относно присъствието ти в родилното отделение?
Аз не съм си и представял, че няма да присъствам. Тя беше скептична в началото, но след престой в болница по време на бременността и разказа на наш приятел, който наскоро беше присъствал на раждането на дъщеря си, тя се убеди, че няма нищо лошо да бъда там.

– От какво най-много се притесняваше?
Ясно е, че много неща биха могли да се объркат, но се настроих позитивно и не се притеснявах за нищо. Нагласата е много важна. Посещавах курсове, изчетох доста, изгледах над 20 часа с различни раждания.

– Какво се случи, как се чувстваше ти, разкажи ни?
Бях много мобилизиран и сдържан. Обстоятелствата промениха първоначалния план. Водите изтекоха с първите контракции и се наложи да се отправим към болницата в ранен етап от раждането.

– Имаше ли момент, в който искаше да излезеш от родилната зала?
Нито за миг. Не исках да изпусна нито секунда

– Как се отнасяше медицинският екип към твоето присъствие?
Аз не им пречех, а те бяха мили. Поздравиха ме за решението да бъда част от този важен момент. И според екипът винаги е по-добре бащата да бъде в родилната зала. Дадоха ми задачи, които прилежно изпълнявах. В крайна сметка важни за медицинските лица са майката и бебето.

– Можеш ли да опишеш чувството да прегърнеш току-що роденото си бебенце?
Всъщност не го дават на бащата веднага. Първо аспирират течностите от устната кухина и нослето. Уверяват се, че всичко е наред и го дават на майката. В този момент все още бях мобилизиран и сдържан – почти никакви емоции. След това на практика само го докосвах, за да успеят да се запознаят добре с мама, което е най-важното на този етап. Аз го гушках няколко часа по-късно. Въпреки това се чувствах като първият и единствен баща във вселената. Много бях горд и исках целият свят да разбере, че имам дете. Най-хубавото нещо, което ми се беше случвало до този момент в живота – нещо като влюбване, но много по-интензивно и силно като емоции, чувства и привързаност. Казвам ‘беше се случвало’, защото сега само като се върна в онези мигове, все още изпитвам същите силни емоции (още ми е прясно). Освен това, моментите с него и майка му сега също са прекрасни и става все по-хубаво.

– Какво би казал на бъдещите татковци, които имат колебания относно присъствието си по време на раждането?
Бих ги посъветвал да го направят, защото е неописуемо. Ако искат да присъстват, но се колебаят поради предразсъдъци или страхове, изобщо не бива да се замислят, заслужава си!

– Би ли го направил отново?
ДА! Без колебания.