За нашето семейство това е първият Празник на детето с дете
Сега, докато пиша това, мога само да се надявам да успеем да си сътворим прекрасен ден. Дъждът е всевалидна опция, която би могла щедро да съсипе плановете ни, но, в крайна сметка, каквото, такова. Дано ни пощади.
Дъщеря ни е на 11 месеца, но изобщо не смятам да пропускаме забавата под мотото на толкова невярното „тя нищо не разбира“. Напротив. Всичко разбира. Още отпреди да се роди всичко разбира.
Искам да й покажем колко цветен и красив е градът ни в празничен дух. Колко е прекрасно по улиците да има усмихнати хора – защото, надявам се искрено, поне на Деня на детето ще бъдат такива, поне повечето… добре де, половината поне, може ли, моля? Колко е хубаво навсякъде да има малки красиви включвания – тук ателие, там базар, даже цял панаир… Колко интересно е, когато градът тупти в празничен ритъм и обитателите му са насочили енергията си към най-смисленото в живота си, своите деца – и реални, и скритите вътре в тях, възрастните.
Затова, мили хора, нека използваме Деня на детето, за да си поиграем с детето във всеки от нас. Нека подадем ръка и стиснем малката ръчица на своето ново дете и да му позволим да докосне нашето често мислещо се за пораснало вътрешно аз, нашето предишно дете, нашата същност, обвита вече от преднамерения, цинизъм, задни мисли, всичко, което обковът на оцеляващия в днешно време човек означава.
Нека ги оставим да си поиграят заедно.
И нека не забравим да напомним на децата си най-важното: не бързайте да порасвате.
Бъдете здрави, мили родители. Бъдете силни. Бъдете мъдри.
И бъдете деца колкото можете по-често.
