“Няма да я миеш сега. Сега ще я зашия, че след малко почва полувремето“ – как ви звучи това? Като реплика от тъп комедиен сериал? Като смешка на не особено интелигентен зевзек-готвач? Като реплика на футболен запалянко? Или като нещо общо между всичките тези? Истината е в последното и, което е по-лошо, тъпият сериал продължава от десетилетия. В него сме се родили ние. В него ние раждаме децата си. В него нашите дъщери ще родят децата си и лошата традиция ще продължи, докато някой не реши да направи нещо.
На 25 ноември отбелязахме деня за елиминиране на насилието над жените, а жените от сдружение „Родилница“ повдигнаха една много болезнена, скрита, подшушвана с недомлъвки от години тема: тази за насилието – физическо и психическо над раждащите жени в болницата. Насилието ОТ страна на болницата. Насилието, което идва неочаквано, незаслужено и необяснимо – срещу жените, даващи живот. Подигравки, тъпи шеги, обиди, подмятания между персонала, едва спотаен кикот, явно грубо отношение, каране, крещене, заповеди, обидни думи. Всичко това поемат жените от години и всяка една жена, която е родила в държавна (а и не само) болница е поела подобно поведение върху себе си. В момент, в който има нужда от подкрепа и от професионализма на лекарите и акушерките.
От организацията обясняват нататък:
„Много медицински лица не осъзнават или отричат, че техните действия или бездействие нанасят тежки физически и емоционални вреди върху жените, за които се грижат. Разказите на жени за преживяното от тях в болницата по време на раждане представят друга картина, в която физическото насилие и емоционалният натиск са често срещани.
В някои държави насилието над раждащи е изрично обявено за незаконно и има специални закони, които го уреждат. Така например в Бразилия се счита за насилие, когато медицинските лица се подиграват на жената, че вика или плаче, когато се обръщат към жената с умалителни или подигравателни имена, или когато подлагат женata на унизителни и ненужни процедури като бръснене и клизма.
Във Венецуела е незаконно да се кара жената да ражда легнала по гръб с вдигнати крака, когато може да й се помогне в изправена поза, както и да се разделя от новороденото без медицински индикации.
В Аржентина законът постановява, че медицинският персонал трябва да уважава биологичното и психологично време на раждането, като се избягват инвазивни процедури и медикаменти, които не са обосновани от състоянието на майката или на бебето. Жената има също така правото да бъде придружена от човек по избор по време на предродилния период, раждането и в периода след като роди.
За бременните жени е важно да знаят за проблема и да могат да разпознават проявите му. Важно е, също така, да са запознати с правата си, като например правото на информирано съгласие, както и въпроси, които могат да задават, за да са адекватно информирани за процедурите. Полезна информация се съдържа в брошурата „Информирано съгласие.“ Друга полезна брошура е тази за Правото на необезпокоявано раждане, която съдържа списък с права, които жените имат по време на раждане.
За медицинските лица също е важно да знаят за проблема и за последиците, които това поведение причинява. Нужно е обучението и следдипломното обучение да акцентира върху основните човешки права на раждащите, да запознава лекарите и акушерките с видовете насилие над родилки и да предоставя ефективни методи за промяна на нагласите и практиките в болницата“.
Вижте и споделете видеоклипът, направен специално за инициативата на „Родилница“. Ако търпиш това, децата ти са следващите… и това е нашата тъмна, обидна и реална истина – тази, в която даваме началото на нови живот.
Можете да участвате в инициативата, ако споделите на страницата на Родилница във фейсбук вашия опит от раждането, репликите, които все още помните и които са ви обидили, огорчили и наранили, така както го направиха много други жени.
За Родилница:
„Родилница”е сдружение на жени и майки, чиято цел е да подобри състоянието на родилната помощ в България и да разпространява информация за правата, които жените имат по време на раждане. Сдружението е регистрирано през януари 2012 година, но функционира като неформална гражданска група от ноември 2009 г.
