Общуване с деца със специални нужди
Моята принчипеса се радва все повече и повече, когато я уредя на среща с детенце. Дали е бебе на нейната възраст, малко дете или направо готов за разбойнически подвизи 5 и нагоре годишен сладур, тя неизменно започва общуването с див маймунски вик – толкова си може на 10 месеца. Емоцията й струи, в мига, в който види другото дребно създание, хвърля се като тигърче върху него във все още страшно нескопосан опит да каже „Хей! Здравей! Искаш ли да си играем?“ И докато я наблюдавам, няма как да не се замисля какво ли би било поведението й, ако се срещне с дете със специални нужди? Толкова много искам да успея да я възпитам да не бъде едно от онези, отвратителни за мен същества, които се подиграват на така наречените различни от другите…
Ето, точно сега, като се прибирах, в двора на детската градина под нас станах неволен свидетел на отвратителна сценка: 3 от децата бяха наобиколили малкия Константин и се гавреха направо с беззащитната му личност. А тя се явява беззащитна, защото Константин е дете с проблеми от аутистичния спектър. Мил, покорен и може би неразбиращ какво искат от него, той си стоеше кротко, а те се опитваха да го закачат за една ограда. Накрая той просто легна на земята, все така мълчалив, неиздаващ нито един-едничък звук, а те насядаха по гърба му, всичките, кроейки писливо планове как точно все пак ще го увесят за жилетката. Много гадно ми стана.
Няма да допусна моето момиченце да има подобно отношение. Смятам, че общуването с „различни“ деца би било всъщност изключително полезно за нея.
Срещите с дете със специални нужди биха я научили да бъда по-мила, по-търпелива, по-толерантна към другите. Биха й показали, че общуването с хората често изисква да даваш първоначално много повече, отколкото получаваш.
Ще развие много повече емпатията си, защото тези деца имат нужда от безкрайно внимание, деликатност, разбиране спрямо себе си и поведението си. А емпатията, знаете, е един от най-важните фактори на емоционалната интелигентност.
Ще израсне отговорна личност. Всяко детенце, на което трябва да помага, да се грижи дори малко за него, да подкрепя и мотивира по някакъв начин, ще я научи, че може да се довери на себе си и инстинктите си и, ако е решена да направи нещо, да не се отказва, докато не го постигне. Например, ако се опита да научи дете като Константин да рисува – на 4 години той все още само повтаря формите, не създава нови – ще разбере, че понякога нещата изискват време, търпение и отдаденост.
Съвсем логично, това ще развие милосърдието в нея. А без желание да помагаш на другите, когато те са готови да те приемат в света си и се нуждаят от теб, какво си? Всичко друго, но не и достойна личност. А аз смятам да отгледам добър човек.
Много добре ще схване колко различни са хората и колко грешно е да се съди прибързано. Да, Константин не умее да общува и не рисува. Но да знаете само как смята! Децата със специални нужди често са изключително интелигентни, но отнема време да го разбереш. Общуването с такива мъници ще й покаже, че талантите съвсем нерядко са скрити дълбоко и никога, никога не може да си позволява да поставя хората под общ знаменател или след минута познанство да постави някого в еди-коя си графа, без първо да опита да разбере какъв е всъщност.
1,465 преглеждания
