Добрите родители се тренират

Силвия е сертифициран инструктор по програмите Трениране на успешни родители (ТУР) и Трениране на успешни учители (ТУУ) на Gordon Training International. Като дете е искала да стане писателка, но както наскоро констатира малкият й син, вместо това е станала майка. Въпреки този факт, има 20 години опит в различни сфери на бизнеса, над 15 от които в областта на обучението. Има семейство и две момчета, на 10 и на 5 г. С родители работи активно от 2010 г. като сертифициран доброволен консултант по кърмене към Национална Асоциация „Подкрепа за кърмене”. Води курсове за родители по програмата ТУР от февруари 2012, а междувременно работи на пълен работен ден в ИТ сектора. В последните 10 години се интересува живо от развитие и възпитание на деца от най-ранна възраст и нови подходи за общуване с децата. Ако й остане време, се опитва да пише статии тук-таме и блог за родителство. Искрено вярва, че инициативите, насочени към подобряване на средата за отглеждане и развитие на децата, трябва да са приоритет с особено важно значение за обществото. 

Трениране на Успешни Родители (ТУР)

ТУР е план, който помага да следваме правилото „отнасяй се с другите така, както искаш те да се отнасят с теб“. Това всъщност е модел от умения, разработен от д-р Томас Гордън, които се използват в зависимост от това коя страна в общуването има проблем в конкретна ситуация. В основата на ТУР модела стои т.нар. от Гордън „поведенчески прозорец“, който служи за определяне собствеността над проблема. Веднъж наясно кой притежава проблема, родителите знаят как да действат така, че ситуацията да се разреши по най-добрия начин и всеки да е доволен. Което не винаги означава, че нещата ще се случат така, както ние си ги представяме  
Програмата съществува повече от 50 години и в нея се обучават родители от всякакви етноси и религии, с деца на всякаква възраст. Програмата е общовалидна, тъй като засяга умения за общуване и решаване на конфликти, които помагат да подобрим човешките си взаимоотношения. Води се само от сертифицирани от Gordon Training International инструктори, които работят по одобрено методологическо ръководство и гарантират, че водят сесиите в тяхната пълна продължителност (24 астрономически часа) и по утвърдени материали.
Основните ползи за родителите са, че се научават да общуват с децата си по достоен за двете страни начин. В ТУР родителите усвояват умения да разбират проблемите на децата си и да им съдействат без да налагат собствените си решения и съвети, а също така и да конфронтират с уважение неприемливото поведение на децата, давайки им възможност да съдействат. Изучават се и умения за решаване на конфликти така, че никой да не губи и всеки да е доволен. Засяга се и темата с ценностите и как можем да предадем на децата си нашите вярвания и идеи. Всичко това създава една среда, в която децата могат да разгърнат себе си и да изградят увереност без това да е за сметка на родителите, намалява напрежението в семейството и реално борбата за надмощие става безмислена.

На практика, ТУР е една демократична система на семейни отношения.

Какво научи за родителството откакто стана ТУР лектор?

Научих толкова много, че вече забравих какво съм научила, защото то стана част от мен. „Срещата“ ми с ТУР преди две години и половина и някои други събития и прозрения в този период на живота ми ме промениха много – не само като родител, а изцяло като личност. Понякога се мъча да си спомня как съм реагирала в трудни ситуации с децата преди тази промяна и въпреки, че не винаги успявам да се сетя за реакциите си, когато успея – опитвам се да забравя. Не че не ми се случва и сега да се държа по начини, които не ми харесват и искам да променя – имам още много път да извървя, но това е много рядко и винаги знам къде е проблемът и какво да направя, т.е. вече не се чувствам безпомощна като родител.
Все пак най-важното, което научих е, че родителството не е само усет, инстинкт или природа, нужни са и определени знания и умения, които помагат да се чувстваме по-уверени, както и много усилия, за да изградим хармония и спокойствие в отношенията с децата си.
Другото много важно нещо, което научих и се опитвам да прилагам на практика постоянно, е че за да чуваш децата си – техните нужди, мисли, идеи, трябва да спреш да мислиш и да се тревожиш за тях. Преди се притеснявах постоянно и смятах, че е моя задача да дам на децата си най-добрия съвет, за да се справят с различните предизвикателства. Сега знам, че моята задача е да приема, че те могат да се справят сами.

Какво научи за децата – за твоите лично и за децата по принцип, след като се специализира да практикуваш този метод?

Научих, че децата са отделни личности, които имат право да бъдат себе си и различни от мен. Знам, че на думи много родители си го казват, но е изключително трудно да приложим това на практика в отношенията си с децата. Защото имаме очаквания към тях, имаме мечти за тях и искаме да ги видим успели в живота, но често смятаме, че този успех е нещо, което ние като родители трябва да осигурим. Нашата роля, обаче, не е да чертаем пътя, по който вървят, а да им осигурим подкрепа да намерят своя път и да го извървят сами.

Нещо много важно, което разбрах за децата по принцип е, че да имат самочувствие далеч не е най-важното нещо – много по-ключово е да имат самоувереност, което означава да си имат доверие. Самочувствието често се гради на външни фактори – играчки, джаджи, придобивки. Да са уверени в себе си означава, че намират вътрешна мотивация да се чувстват на мястото си, стойностни и щастливи, дори и когато не са получили таблет за Коледа като повечето познати деца наоколо.

Лично за моите деца мога да кажа, че започнах да виждам много по-ясно какви личности са в действителност и да правя разлика с това какви би ми се искало на мен да бъдат. Виждам и колко креативни могат да бъдат, когато са оставени да намерят решения без моята намеса. Дадох си сметка, че години наред съм правила избор вместо тях, уверена че знам какво искат – коя играчка предпочитат да купим, кой филм да гледаме или коя книга да четем, къде да отидем в свободното ни време… Сега ги оставям да избират и виждам как често правят избор, различен от моя. Това ми харесва, макар не винаги да е лесно да го приема. 

                                   

Кои са плюсовете на ТУР философията? Защо тя се превърна в твоята философия за отглеждане на деца?

ТУР философията има един много голям плюс и той е, че родителите и децата се разглеждат като равнопоставени личности – всеки със своите права и потребности. Едно от нещата, които силно ме привлякоха към тази философия беше, че и родителите, и децата имат право да удовлетворяват нуждите си. Преди да се сблъскам с ТУР се лутах между двете крайности – в едната децата се качваха на главата ми докато ставаше непоносимо да съм “добрата” и превключвах в другата, когато аз налагах мнението си върху тях, докато отново ставаше непоносимо да съм „лошата“. Сега знам, че всеки има своите потребности и действията ни са насочени към тяхното удовлетворяване, а не към това да правим нещо напук на другия. Трябва да кажа, че в основата на ТУР стои хуманистичната психология, според чиито основатели (Карл Роджърс, Ейбрахам Маслоу) и поддръжници (Томас Гордън, Маршал Розенберг, Хаим Гинът, ….) човек има вродена склонност към самоактуализация и креативност и му е присъщо да е добър. Така погледнато, хората и в частност децата имат добри намерения с действията си. Осъзнаването на тази концепция ме накара да преосмисля изцяло общуването си с децата и ми даде причина да се поставям по-често на мястото им, както и да искам те да разбират моята гледна точка. Искам да подчертая, че това е много по-различно от много популярните бихейвиористични теории за възпитание, основани на формулата стимул-реакция или на практика използването на „моркова“ и „тоягата“.

Какво те мотивира в твоята работа?

Самоактуализацията  Хаха, може да звучи егоистично, но реално аз израствам заедно с родителите в курсовете, които водя и най-много с предизвикателствата, пред които ме поставят – с труден въпрос, с провокация, със заплетена ситуация с детето… А личното развитие е най-големият вътрешен мотиватор. Разбира се, мотивира ме и вярата, че това е най-добрият (познат ми досега и спрямо моята ценностна система) начин да общуваш с децата и околните и желанието ми да има повече хора, които приемат като свой и практикуват този модел. Много е зареждащо и когато чувам думи на благодарност от родителите, които идват в курсовете и постигат промяната, която искат – с голяма част от тях ставаме близки и се чуваме и виждаме и след като курсът е приключил. Изобщо – изгражда се една общност, а това ме кара да се усмихвам и да вярвам, че има смисъл.

Каква промяна искаш да видиш в родителите, с които работиш?

Само тази, която искат да видят самите те. Разбира се, ако някой родител дойде и има за цел да научи как по-ефективно да наказва децата си, например, което е в противовес с философията на ТУР, не бих подкрепила това. Но не съм имала такива участници – всеки, дошъл до момента в курса, си е тръгнал с нещо за себе си и то е точно толкова, колкото е поискал да промени. За мен най-големият успех е ако родителите разберат, че в основата на взаимоотношенията ни с децата стои автентичността на личността и уважението на различията, а те са много свързани с разбирането и изразяването на себе си и другия чрез чувствата.

Какво липсва на съвременните родители – според теб?

Време. Но това е само извинение, хаха. Може би им липсва увереността, че могат да са различни от своите родители и пак да успеят. Както и вярата, че децата могат да са различни от тях самите и въпреки това да се справят, дори по-добре. Хубавата част е, че все повече виждам родители, които осъзнават тези неща и разбират, че промяната започва от нас, не от децата.

Какво всеки родител трябва да знае за детето си, за себе си, за отношенията с детето?

Не е честно, това са три въпроса. Но ако трябва да дам един общ отговор, то той би бил, че всеки родител трябва да разбира как се чувства, да се опитва да разбере как се чувства детето и да осъзнава, че отношенията в човешкия живот са плод на емоциите. Не сме свикнали да говорим за чувствата си и често това ни притеснява. Много родители смятат, че трябва да крият чувствата си от децата си, особено ако те са негативни. Но нашите емоции са това, което ни прави истински хора и защо бихме искали да сме други пред децата си?

Разкажи случка от практиката ти, която винаги ще помниш – или която те вдъхновява/разплаква/мотивира?

От практиката ми с курсовете за родители трудно мога да отделя само една случка – има много, които или не искам да пропусна, или не искам да разгласявам. Когато водя курс, постоянно нещо ме вдъхновява и мотивира – получен sms от родител късно вечер с благодарности за оказана подкрепа или разговор, разказана история за успешно приложена техника, която сме обсъждали в предишна сесия, споделени детски думички към родителя по повод промяна в следствие на новите умения, които прилага… Много са! Татковците са много колоритни в коментарите и дискусиите и искрено ме вдъхновяват да разбера гледната им точка. Случвало се е и родители да се разплачат по време на обучение – в дискусия, която водим или упражнение, което правим, особено тези, свързани с ефектите от прилагането на родителската власт – тогава и аз съм готова да ревна, много съм емоционална и явно и емоционалната ми интелигентност много е напреднала.

Но мога да ти разкажа случка с едно от моите деца, от „практиката“ ми на родител , която дълбоко се е запечатала в паметта ми.

Беше преди около година и половина, в един есенен ден. „Аз съм лоша майка“ – казвам, хванала глава между ръцете си, а сълзите се стичат по бузите ми. „Да, ти си лоша майка. Мисля, че е време да си потърсиш друго семейство“ – малкият ми син (тогава на 3 г. и 9 м.) ме гледа съвсем сериозно с тъмните си очи от съседния стол на кухненската маса. За миг забравям, че плача. Поглеждам го, но той повтаря отново това за другото семейство и аз заронвам още по-горчиви сълзи. Минути преди това съм избухнала заради някаква глупост. Не ми е виновно детето – просто главата ме боли ужасно, а целият ден ми върви накриво. Не успявам да разбера как до преди половин час го гледах да се търкаля в камънаците в градинката навън, а сега лягането на пода у дома с бялата блуза отпуши в мен такава ярост, че се стреснах от себе си. После се оглеждам наоколо. Домът ми е с главата надолу от месеци наред. Има някакви пролуки, в които го виждам подреден, чист и уютен, но те са толкова кратки, че не успявам да се заредя за дълго. За пореден път си казвам, че всичко това няма никакво значение сравнено с тъжния поглед в очите на детето ми. Питам го дали наистина иска да отида в друго семейство. Отговаря отрицателно, но ми казва мъдро, че трябва да помисля за това. Питам го какво да направя, за да не бъда лоша майка, а той ми казва: „Да бъдеш по-добра!“. После ми подава няколко от така безценните желирани бонбони – единственото нещо, за което се тръшкаше по онова време ако му се откаже, и ми казва: „Сега ще се почувставаш по-добре, сигурен съм“. Прегръща ме и ми казва: „Аз не желая да имам друга майка“. За дете, което още не казва „Р“, всичко това ми изглежда чудовищно зряло, но може и да не съм права. Може би просто децата могат да ни разбират, да осъзнават как се чувстваме, да споделят и утешават, да бъдат равни по достойнство във взаимодействието си с нас. „Ако им дадем възможност да израстнат такива“, добавям наум.

Давам си сметка, че част от реакцията на сина ми е такава, защото съм му дала възможност да израства такъв или по-скоро – не съм му я отнела. И съм си обещала никога да не отнемам нищо на децата си, защото те имат всичко, което съм искала някога да им дам, само трябва да им позволя да го изразят.

Кои са нещата, които съвременните родители трябва да оставят ЗАД гърба си?…

Интервюто продължава на следващата страница…

Кои са нещата, които съвременните родители трябва да оставят ЗАД гърба си?

Гордостта. Страха от провал и от различното съвремие, в което растат децата ни. Желанието децата ни да бъдат такива, каквито ние искаме.

 

Как ТУР помогна на ТЕБ като родител?

Помогна ми да бъда себе си като родител, а не да играя някаква роля, която обкръжението ми или обществото очакват от мен. Помогна ми да повярвам повече в силата на децата като наш учител и да бъда добра ученичка. Изключително много ми помогна да разбирам по-добре себе си и тях и да разговарям спокойно за проблемите – мои и техни, без това да води до непрекъснати избухвания и караници. Не че ги няма, но са много по-малко и се справяме с тях много по-бързо и лесно. Преди плачех всеки път, след като се развикам на някое от децата. Сега това не се случва. Освен това ми харесва, че мъжът ми също „попива“ доста от промяната и начините, по които общувам с децата. Преди ме предизвикваше: „Хайде де, кажи сега какво съветва ТУР в тази ситуация, дай да те видим“. Отдавна не съм чувала да казва това  Но мисля, че ТУР най-вече ми помогна да започна да харесвам себе си и децата такива, каквито сме.

 

Какви са твоите лични цели в работата и по отношение на родителството през 2014 г.

Нямам. Не правя такива неща в началото на новата година. Ако си поставям цели, те не са свързани с календара, а са част от ежедневието ми. Но мога да кажа, че една от основните ми цели в работата ми с родители е да търся още начини и информация да ги вдъхновявам да повярват в себе си и в децата си. И най-накрая да направя брошура и сайт. По отношение на моите лични цели в родителството – може би по-често да се наслаждавам на моментите на хармония и щастие с децата, без непременно да мисля за следващата задача или да държа фотоапарат в ръка. Просто да се отдавам на момента с тях, за да го запечатам в сърцето си.

 

 

Прочетете още:

  „Да ядеш за двама?” – интервю с проф. Донка Байкова

  Да кажем „Да” на задълженията!