Може ли родителството да бъде лесно като игра?

laremgi

Д-р Лари Коен за списание „Грация”:

Защо точно „родителството като игра? Защо родителите трябва да прилагат този подход, ако можем да го наречем така?

Когато хората си представят какво е да бъдеш родител, те не мислят че това включва викане, удряне и спорове или налагане на строги правила. Те си представят близки отношения с техните деца, изпълнени с любов и радост. Родителството като игра е подход, който използва играта и емпатията, за да изгради близки отношения, така че вашето дете да бъде спокойно и послушно без нужда от подкупи, заплахи или прекалено строга дисциплина. Когато родителите използват контрол и подчинение, децата възприемат страхливо и отбранително поведение. По този начин нашият привидно наложен контрол приключва веднага, щом детето порасне. Същевременно ако родителите не налагат никакви ограничения или правила, децата отново се превръщат във враждебни личности, защото разбират, че никой не носи отговорност за възпитанието им. Изводът е, че децата имат нужда от зададени граници, но без излишна строгост. Те имат нужда от любов и подкрепа, но също и от високи очаквания.

Каква според Вас е връзката между родители, деца и игра?

Децата живеят в света на игрите. Чрез игрите, те научават различни неща за света около тях като същевременно опознават и самите себе си. Много често ние възрастните въвличаме децата в нашия свят на графици, правила и задължения. Така че от време на време е хубаво родителите да се присъединяват към децата в техния свят на игритте – да седнат на пода, да се отпуснат и да бъдат креативни. Това помага на децата да разберат, че са обичани и ценени, както и да се приспособят по-лесно към нашите родителски правила като лягане навреме или ходене на училище.

Повечето родители забравят ли какво е да бъдеш дете?

Да! Мисля че повечето от нас вече са забравили радостта и трудностите да бъдеш малък. Когато сме били малки възрастните са определяли правилата, те често за забравяли от какво имаме нужда и не особено често ги е било грижа как се чувстваме. Възрастните също така не разбират, че сме искали да оставят от време на време работата и грижите си настрана и да прекарват повече време в игри с нас, както и да не бъдат толкова сериозни през цялото време. Ако можем да си спомним какво е да си малък, ще можем да прекарваме повече време с нашите деца и ще можем да проявяваме повече разбиране към техните чувства.

Може ли човек да бъде подготвен да стане родител или това е нещо, което научаваме в движение?

И двете неща важат. Можем да се подготвим донякъде, но има някои неща, които можем да научим само чрез практика. Едно от нещата, за които можем да помислим предварително е какво е най-важно за нас като родители и какво бихме искали за нашите деца. Искаме ли да възпитаваме децата си в мир и любов или в страх и подчинение? Искаме ли нашите деца да са учтиви и великодушни? Друго нещо, което можем да направим, за да се подготвим е да си осигурим подкрепа, защото родителството е много по-трудно, отколкото си представяме. Кои приятели и членове на семейството ще имат възможност да ни помагат? С кого ще можем да говорим откровено за своите страхове и радости? Да има някой, с който можете да говорите и който ще бъде състрадателен вместо критичен е много важно, защото както научаваме по време на родителството, ние ще се сблъскаме с много нови за нас ситуации и няма нужда да ги посрещаме и преодоляваме сами. Друго нещо, което е много полезно за подготовката за родителството е да си припомним какво е било нашето детство, кои са били трудните и щастливите ни моменти. Кой наистина ни е изслушвал и ни е карал да се чувстваме специални. Как са постигали това?

Можете ли да успокоите всички родители, които смятат, че не са достатъчно добри?

Всички добри родители се притесняват, че не вършат достатъчно добра работа.

Всъщност добрите родители се притесняват много повече за това от родителите, които създават големи проблеми на своите деца. Правилното решение е доверието: вяра в приспособимостта на децата – те могат да преодолеят много трудности стига да имат нашата любов и подкрепа; вяра в силата на развитието: децата растат и се учат естествено, ние можем да ги подпомогнем като създадем мирна и безопасна среда за тях. Ще правим грешки разбира се, също както и нашите родители са правили, но можем да се поучим от тях и да ги поправим, използвайки емпатия и игрови подход.

Каква е най-голямата грешка, която може да допусне един родител?

Смятам че една много често допускана грешка е да пазим своите проблеми в тайна, което ни пречи да получим помощ. Моя приятелка на име Елън ме попита дали мога да организирам терапевтична група за родители, които са свикнали да крещят на децата си, но искат да спрат. Казах и, че тя трябва да организира групата, тъй като познава много други майки, които имат този проблем. Елън каза, че никога не би могла да разкаже на приятелите си, че крещи на децата си често, защото със сигурност само тя прави подобни ужасни неща. Посъветвах я да има повече доверие на приятелите си и да ги попита дали биха се включили в подобна специализирана група. Елън ми се обади няколко дни по-късно и каза, че десет нейни приятелки са се записали в групата и нямат търпение да започнат сесиите. Друга грешка, която виждам все по-често, се дължи на широкото разпространение на високите технологии – много родители пренебрегват децата си, защото са прекалено заети със своите телефони и компютри. После същите тези родители се чудят защо техните деца са обсебени от компютърните игри и не искат да се откъснат от тях, за да си легнат или да си напишат домашните.

Може ли човек да бъде едновременно добър родител и добър приятел на детето си?

Не мисля, че това са взаимноизключващи се неща. Ние винаги ще бъдем в ролята на родителя и понякога трябва да зададем определени граници и насоки. Но също така трябва да можем да се забавляваме с децата си и да ги водим нежно по правилния път без излишна строгост. Целта е установяването на истинска близост и връзка. Ако родителят не може да понася децата му да бъдат гневни или тъжни, тогава той няма да успее да се пребори с ежедневни неща като да не разреши на детето си да яде сладолед за вечеря например. Но ако родителите са просто „шефовете“, тогава родителите и децата ще бъдат непознати едни за други. Най-добрият начин наистина да се опознаете е като прекарвате повече време заедно.

Как можем да изградим силна връзка между нас и нашите деца?

Когато нашите деца са още бебета тази естествена силна връзка произтича от факта, че се грижим постоянно за тях и техните нужди. Сменяме пелените им, когато са мокри, храним ги, когато са гладни, успокояваме ги, когато са тъжни или самотни. Имаме силен и близък физически контакт, така че децата знаят инстинктивно, че са обичани и в безопасност. Когато пораснат малко, ние продължаваме да задълбочаваме връзката си с тях, разбирайки кога се чувстват тъжни, ядосани, изплашени или щастливи. Позволяваме им да решават сами някои неща като например какво да облекат, как да си играят и колко да ядат. И понякога се присъединяваме към техния свят на игри.

Това е Вашето второ посещение в България и съответно втора лекция. Какви нови съвети можем да очакваме? Какво ново открихте през последната година?

Изключително съм развълнуван да се върна отново в България. Планирам да представя на едно по-задълбочено ниво силата на играта и емпатията. През последната година написах нова книга за това как да помогнем на децата да се справят с ежедневните си тревожност, грижи и страх, така че ще говоря и по тези въпроси.

Какво можем да очакваме от новия уъркшоп, който сте подготвили за тази си визита?

Новият уъркшоп предоставя добра възможност на родителите да станат от столовете си и да поиграят с децата си по начин, който е може би малко „по-див“ от този, с който са свикнали у дома. Този начин на физическа игра – бой с възглавници, тичане наоколо, игрива борба – е страхотен за окуражаване на децата да бъдат силни, уверени, радостни, както и да бъдат добри и верни приятели. Тази игра също така е чудесен начин родителите да се отпуснат и да си припомнят какво е било да бъдат деца.

Билети можете да си закупите от мрежата на