“Когато децата играят, значи, че се чувстват сигурни и защитени”

ljcphoto

Дни преди срещата ни на живо с д-р Лари Коен за неговата втора лекция у нас на тема “Родителството като игра 2” му зададохме няколко въпроса, свързани с родителството, общуването с децата и играта като начин да възобновим връзката с детето. Вижте какво ни каза самия д-р Коен:

Д-р Коен бихте ли обяснили накратко основните принципи на родителството като игра (playful parenting)? Какво точно означава?

В човешкия живот всичко е въпрос на връзки: бременност, кърмене, близост, любов, сигурност, игра и сътрудничество. Когато децата си играят щастливо, това е знак, че те се чувстват сигурни и защитени. Но животът също така включва и липса на връзка: гняв, несигурност, липса на сътрудничество, ревност и страх. Когато децата се държат зле, това е знак, че те губят връзката с родителите си. А когато ние викаме на децата си или дори ги удряме, това е знак за същия процес. Ние изграждаме близки връзки чрез любовта, разбирателството, емпатията и играта. Специфичните техники на този подход са разработени да помогнат на семействата да изградят отново силни връзки по между си след тяхното разпадане.

Какво е най-важното качество за един човек, за да бъде добър родител?

За някои хора родителството идва лесно и естествено. Те играят, отговарят на нуждите на децата, разбират техните чувства и остават спокойни в стресови ситуации. Останалите от нас имат нужда да поработят над себе си малко повече. Но това е напълно нормално: не може на всички да ни идва естествено да бъдем родители. Добрата новина е, че всеки от нас може да развие нужните качества, за да бъде родителя, който иска да бъде. Може да искаме да опитаме нещо ново – особено ако старите похвати вече не работят. Трябва да отделим време и да помислим кое е най-важно за нас като родители.

Има ли риск за нашия авторитет като родители, когато играем с децата си като приятели?

В „Родителството като игра“ ние не точно играем с децата си като приятели, защото все още си оставаме възрастни – грижим се за сигурността и винаги мислим за развитието на нашите деца. Разбира се мислим също и за вечерята, работата, утрешния график и един куп други неща. Нашите деца ще развият повече увереност и усещане за щастие, ако понякога играем с тях, влизайки в техния свят. Когато правим това, ние не губим авторитет. Всъщност придобиваме повече влияние върху децата си. Докато растат можем да упражняваме физически контрол над тях, но можем да очакваме да влияем върху техните избори и ценности, само ако сме развили близка връзка. Ако децата ни единствено се страхуват от нас, те ще отхвърлят нашите ценности веднага щом напуснат дома или дори по-рано. Но ако те знаят, че са обичани и ценени, ще бъдат готови да си сътрудничат с нас и да се държат добре, както и да ценят същите неща, които ценим и ние. Дори когато родителите се държат глупаво, те не губят своя авторитет, защото децата знаят разликата между играта и истинския живот.

Статията продължава на следващата страница…

laremgi

Може ли човек да бъде подготвен да стане родител или това е нещо, което научаваме в движение?

И двете неща важат. Можем да се подготвим донякъде, но има някои неща, които можем да научим само чрез практика. Едно от нещата, за които можем да помислим предварително е какво е най-важно за нас като родители и какво бихме искали за нашите деца. Искаме ли да възпитаваме децата си в мир и любов или в страх и подчинение? Искаме ли нашите деца да са учтиви и великодушни? Друго нещо, което можем да направим, за да се подготвим е да си осигурим подкрепа, защото родителството е много по-трудно, отколкото си представяме. Кои приятели и членове на семейството ще имат възможност да ни помагат? С кого ще можем да говорим откровено за своите страхове и радости? Да има някой, с който можете да говорите и който ще бъде състрадателен вместо критичен е много важно, защото както научаваме по време на родителството, ние ще се сблъскаме с много нови за нас ситуации и няма нужда да ги посрещаме и преодоляваме сами. Друго нещо, което е много полезно за подготовката за родителството е да си припомним какво е било нашето детство, кои са били трудните и щастливите ни моменти. Кой наистина ни е изслушвал и ни е карал да се чувстваме специални. Как са постигали това?

Една от темите, които ще засегнете в България е за детската тревожност и страхове. Какво е най-важно да знаят родителите в тази връзка, как могат да помогнат на децата си? В какви случаи вече родителите имат нужда от намеса на специалист?

Когато децата изпитват страх и тревожност, ние не можем просто да ги убедим, че всичко е наред. Вместо това можем да ги изслушаме, да покажем, че ги разбираме и да им дадем нежна насока как да се справят с проблемите си. Трябва внимателно да ги преведем по правилния път, защото страховете обикновено карат децата да искат да избегнат стресовите ситуации. Не искаме да им кажем: „Добре, няма нужда никога повече да плуваш, няма да те карам“. Но също така не е правилен и подходът: „Лошо, моето момче, ще трябва да се понамокриш!“ и да ги бутнем във водата, защото това само ще ги паникьоса. Вместо това опитайте се да кажете: „Нека започнем крачка по крачка и заедно да влезем във водата. Можем да действаме бавно и ще те държа за ръка, ако искаш“. Ако детето има силни страхове, които му пречат на ежедневния живот и техниките на родителството като игра не помагат, тогава се налага намесата на специалист.

Това е Вашето второ посещение в България и съответно втора лекция. Какви нови съвети можем да очакваме?

Изключително съм развълнуван да се върна отново в България. Планирам да представя на едно по-задълбочено ниво силата на играта и емпатията. През последната година написах нова книга за това как да помогнем на децата да се справят с ежедневните си тревожност, грижи и страх, така че ще говоря и по тези въпроси.

Прочетете още:

Д-р Лари Коен отново в България!