Да отгледаш уверено дете
Статията е публикувана за пръв път през 2009 г. от автора Морийн Д. Хийли в Creative Development
Корените на увереността се зараждат или пречупват още в детството. Първите ни изживявания формират нашата представа за самите себе си. Дори малките думи са способни да наранят или пък да породят мечти у детето. Затова всеки родител трябва да има много ясна представа за силата на всяка една дума в общуването с детето му и какъв е капацитета й за изграждането на чувство за увереност у него.
Как се отглежда увереността?
Увереност буквално означава „във вярата“ или “с доверието“ и това на мен ми звучи напълно логично. Увереното дете демонстрира доверие в себе си и в сосбтвените си възможности. Тази увереност се гради във времето, но тя бива подкрепяна или разтърсвана от близките възрастни хора. Да се отгледа увереност у децата отнема време, усилия и мисъл. Някои от основните съвети за това са:
• Отразявайте. Отразявайте като огледало всички умения, силни страни и позитивни качества на детето и черти, които засилват позитивната оценка към самия себе си. Малката Джули (5 г.) свири на пианото по памет кратка детска песничка. Всички деца в стаята са въодушевени и пеят заедно с нея. Когато Джули приключва, майка й си проправя път към нея и й казва тихо „Благодаря ти, мила! Ти си толкова талантлива!“ Тук самочувствието на Джули получава крила.
• Окуражавайте. Всяко дете се нуждае от окуражване. Именно окуражаването помага на детето да рискуват, за да станат по-добри и им дава сили да вярват в себе си.
• Доверявайте се повече. Доверявайте се на детето си. Покажете им, че вярвате в техните възможности. Например Ерин казва, че ще направи сама салатата за вечеря за цялото семейство. Тя е леко притеснена, но пък толкова пъти е гледала как майка й го прави. Вместо да й дава насоки, майка й казва: „Вярвам, че ще направиш чудесна салата!“ Въпреки, че това е лесна задача, за малко дете окуражаването е важен фактор, който майката изпраща към него. Тя дава начало на позитивно мислене у детсто си „Аз мога да го направя“ и „Способна съм“.
• Оставете ги да се хвалят. Давайте възможност на детето си показват на вас и останалите способностите и уменията си. Без значение дали става дума за това да измислят стихчета, да пеят, да скачат на въже или да подреждат пъзел съвсем сами. Каквото и да е голямото им умение, дайте им шанс да блеснат!
• Гледайте на грешките като на дарове. Както казва Елизабет Кублер-Рос „Няма грешки, няма съвпадения. Има само подаръци, дадени ни, за да се учим“. Вярвам, че това е точно така. Да помогнем на детето да израстне в свят, в който грешките са не само чакани, но и приемани като необходима част от тяхното порастване, е много важно. Това им помага да се чувстват добре, без значение дали успяват или се провалят в определено начинание.
• Хвалете детето. Хвалете го не само за нещата, които то прави. Една от честите грешки, които допускат родителите е да се фокусират само върху нещата, които детето прави (например да свири на цигулка, да има високи оценки), и да не се вглеждат в нещата, които детето Е по принцип. Децата добиват увереност, когато се чувстват добре по отношение на това кои са самите вътрешно, както и от вярата, че са добри, способни, умни, и способни да се справятс всичко, което им се случи.
• Бъдете уверени. Децата копират модела на поведение на родителите си. Затова, за да имате уверено дете, трябва да му дадете добър пример, който да следва.
Просто казано, но не е лесно. Да казваме винаги правилните неща на децата ни не винаги е лесно. Отнема усилия и умисъл. Ето някои от нещата, които подкопават детската увереност. Моля, избягвате следното:
• Грубо критикуване
• Да ги разпитвате (непрекъснато)
• Да хвалите само действията им, а не тях самите
• Да спирате откривателстването
• Да ги сравнявате с другите деца
Всяко от тези неща звучи много очевидно, но се изисква съзнание за всяка дума, която използвате в разговорите с детето си, както и невербалната комуникация, която ипзращате към него (езика на тялото, жестовете и т.н.). Вярвам силно, че детето смила като храна всичко, което му подавате – думите, отношението и чувствата.
Увереността като същина
“Без дори най-малка увереност във вашите собствени способности и сила, не можете да бъдете щастливи,” обяснява Норман Винсънт Пийл. Вярвам в това. Увереността е важен елемент, необходим, за да започне детето ви да гони мечтите си, да вярва в талантите си, и да гради своя уникален път. Така че като култивираме по правилен начин самоувереност у детето си, им даваме основите, върху които те самите да градят щастието си!
От Морийн Хийли
Още подобни статии:
Как да научим децата да се справят с предизвикателствата
38,993 преглеждания
