Докато са малки децата, всеки един родител може сам да преценява какво, кога и как да дава на детето си да яде. Днес, изборът на храна не е проблем. Нито един от нас, за когото е важно, какво яде детето му, не се замисля върху факта, че ще дойде един момент, в който то ще поиска от нас нещо, заради което въобще не ни е хрумвало да го „жертваме“.
Уви, за огромно съжаление, а може би просто си е в реда на нещата, но няма може вечно да царуваме над детските желания и съблазните, които са навсякъде.
Около третата си годинка детето попада под влиянието на лъскавите опаковки, познати или непознати деца, които си хапват странни, невиждани до този момент неща, детски празници, на които е пълно с „вкусни“ неща. Да, всичко е „вкусно“, защото така е направено, че да предизвика желание за повторна употреба. Изниква обаче един много по-важен въпрос – как да предпазим детето си, без да го изолираме от света?
Първото и най-важното е, че ако детето ни е захранено и хранено правилно, без умишлено да му се дават вредни храни, то у него е възпитан определен вкус към храната, който неосъзнато го тласка да избира неща за ядене, с които е свикнало. Естествено, това не е достатъчно. Дори и да не гледат непрекъснато телевизия, децата ни са част от общност, в която всички масово ядат определени неща, говорят непрекъснато за тях и предизвикват интерес, провокиран от нормалното любопитство на растящото дете. Винаги обаче има варианти, които биха могли да проработят в определен момент.
• Никога не забранявайте категорично! Доброто предизвиква добро! Опитайте да обясните, че това, което иска не е хубаво. Предложете алтернатива, която да си направите сами и с ентусиазъм (задължително) разкажете, как ще стане дори по-хубаво от това, което е видяло.
• Разсейте го. Това върши работа при много ситуации, особено ако забележите, че детето ви не е особено настоятелно. Бързо предложение за интересно занимание или нещо друго, което да го впечатли, лесно може да отвлече вниманието му и да забрави за това, което е видяло.
• Друг вариант на действие е да купите това, което иска, но да отложите изяждането му за един по-късен етап. Например след ядене или след сън, когато има голяма вероятност да е забравило за желанията си. Този метод много зависи от самото дете и от това, до колко би се съгласило с подобна „сделка”.
• Също така е добре да държите детето си далеч от ситуации, в които да се налага да му казвате „НЕ“! Например, не е нужно да го взимате със себе си в магазина или да го водите в сладкарници, пълни със зашеметяващо изглеждащи сладкиши, а след това да му ги отказвате. Въпреки че детето ви расте и става все по-самостоятелно, не е нужно да бързате с това. Колкото по-дълго успеете да го предпазите, толкова по-добре за него.
• Има случаи, когато е по-добре да го оставите да опита от „лошата” храна, отколкото да го изолирате. Така детето може да се чувства странно различно, питайки се защо, след като това е толкова нередно, неговите връстници го ядат. Трудно се отговаря на такива въпроси. Освен това, когато сте на празник, на който всички си хапват сметанова торта, е нормално детето ви също да я опита.
• И естествено има случаи, когато категорично трябва да откажете! Тогава детето ви трябва на сто процента да разбере, дори само като ви погледне, че преговори не могат да се водят. Затова е важно да не казвате непрекъснато „не“ и след това да се поддавате и променяте мнението си, а да е достатъчно са го кажете само веднъж и да ви разберат.
От личен опит! Единият ми син е почти на четири, а другият – на година и половина. За малкия все още няма какво да кажа, защото все още достатъчно лесно и бързо мога да отклоня вниманието му от всичко, а и той трудно слага в устата си каквото и да е за ядене и подхожда с подозрение към всичко. С баткото, обаче сме преминали през всички етапи. Това, което най-много ми помага е, че ме слуша за всичко, което кажа. Разбира се, като всяко нормално дете, той има своя социален живот – ходи на градина, събира се с братовчеди, приятели и е напълно нормално да поиска нещо, което останалите имат.
Мислила съм много по въпроса, но винаги стигам до един извод, лично за себе си – не искам детето ми да живее изолирано и да се държи като обезумяло, когато се докопа до „забранените“ неща или да ги взима зад гърба ми от други хора. Не смятам да го пращам в гората, затова съм наясно, че трябва да се направят определени жертви. Все още не познавам здравословно хранещи се, които напълно да са опазили децата си от всичко, но дори и да е станало това, не искам при нас да се случва на всяка цена. Струва ми се по-важен фактът, че децата ми се възпитават по този начин: че се говори за това вкъщи, купуват се здравословни храни, у дома няма нищо, на което да се каже „НЕ”, гради се ясна представа за това кое е добре за тях и кое – не и в един момент от живота си, когато може би ще са преминали през всякакви етапи, сами ще разберат, че това наистина е техният начин на живот.
Автор: Божана Михайлова
Вижте също:
Калцият и децата – по колко и от къде
10 хранителни вещества, от които се нуждае всяко дете
7 начина детето ни да се храни здравословно
