Как да изградим самочувствието на детето

Като родители ние обичаме детето си с цялото си сърце и душа и искаме то да бъде щастливо и да се чувства добре. Едно от нещата, които много ни натъжава е, когато видим, че нашият малчуган не се харесва сам себе си. Много хора смятат, че няма много какво да направят, за да променят това отношение. Но това не е така, защото както във всяко друго отношение, така и тук, родителите имаме огромно влияние. Ако подозираме, че негативното поведение на детето ни се дължи на ниското му самочувствие и липса на самоувереност, ви предлагаме няколко практични идеи как да му помогнем:

Помислете за следното

Ние всекидневно учим децата си на различни неща – да пишат, да четат, дори как да рисуват или да пуснат миялната машина. Показваме ли им обаче как да се грижат за собственото си самочувствие, предвид, че това е едно от най-важните неща, които би трябвало да знаят.

Любовта дава криле

В основата на здравословното самочувствие е чувството на безусловна любов и одобрение, което детето получава от нас. По нелекия път на израстването и превръщането му в зрял човек, то се нуждае от огромни количества от точно тази безпрекословна обич, с която само ние родителите можем да го дарим. Трябва да сме сигурни, че му я даваме достатъчно всеки ден – с думи, действия и чрез сърцето си.

Развиване на умения

Една от задачите на родителите е да помогнем и да предоставим възможност на детето си да открие това нещо, в което е добро и да развие таланта си във вярната посока. Трябва да му позволим да опита различни видове спорт, да опита всякакви хобита и занимания. Когато видим, че нещо му допада, да го насърчаваме в тази посока и да му помагаме да се развива. Правейки това, което му харесва, детето става по-добро в тази област, което неминуемо повдига и самочувствието му. Увереността изгражда самочувствието.

Да си полезен е равнозначно на това да бъдеш уверен

Важно е да даваме на детето домашни задължения и да го включваме в ежедневните отговорности. Участието му в къщната работа ще му помогне да се чувства равностоен, способен и отговорен член на семейството. Освен това, поверявайки му определени отговорности, насърчавате чувството му на доверие и го карате да се чувства важно и способно.

Житейските уроци

До колко трябва да защитаваме детето от абсолютно всичко? Добре ли е за него прекаленото обгрижване и закриляне? Важно е да го оставяме само да си проправя път в живота, да се учи от собствените си борби и допуснатите грешки. Най-голямото усещане за значимост идва от личното усилие и успехите, постигнати без чужда помощ.

Похвалите не трябва да се пестят

Правете комплименти и хвалете постоянно детето си, всеки ден. Разбира се похвалите трябва да са искрени и заслужени. Едно дете изгражда и създава собствения си образ до голяма степен, чрез отношението към него и способностите му, показвани от другите и особено от родителите му. Когато забележим нещо, което заслужава похвала, нека тя не се ограничава до едно „Браво!”. Нека комплиментът бъде по-описателен и уточняващ. Например: „Толкова добре се справи с този проект. Не го остави, докато не го довърши докрай. Това показва, че си отговорен, способен и издръжлив. Много се гордея в теб!”. Това няма да ви отнеме повече от минута, но за детето ще има огромно значение.

Използваните думи имат значение

Може би сме чували собствените си родители да ни казват: „Какво ти става?” или „Толкова ли не можеш да го запомниш?” и сега го повтаряме на децата си, без много, много да се замислим. Детето ни приема всичко, което му говорим абсолютно буквално и някои наши изказвания могат сериозно да го засегнат. Затова трябва внимателно да подбираме думите си и да бъдем точни в използването им.

Позитивното мислене

Помогнете на детето да развие положителен начин на възприемане на живота. Внимателно поправяйте песимистичните му изказвания. Когато детето каже: „Това не мога да го направя”, може да му отговорим така: „Не бързай и опитай отново. Аз вярвам в теб, че ще успееш!”. Ако детето мърмори: „Толкова съм непохватно и тромаво, никога няма да се науча да карам кънки!”,ние трябва да кажем: „Знам, че е много трудно, когато учиш нещо ново. Помниш ли, колко пъти падаше, докато се учеше да караш колело? А сега се справяш най-добре от всички!”