Защо връзката между бащите и децата не е като тази между майките и децата?
Първият човек до когото се докосва бебето след раждането е майката. Връзката, която се осъществява е пълна и безпрекословна, тя е заложена още със зачеването и с деветте месеца, през които майката и бебето са неразривно свързани не само физически.
За разлика от майките, непосредствено след раждането, а често и няколко месеца след него, много татковци се чувства изолирани от грижите и суетата около малкия човек. С това обикновено се обяснява и трудното свързване между бебето и таткото както и трудностите в изграждането на пряк контакт между тях. Традиционните родителски роли, които сякаш са разпределени по подразбиране, са най-честата причина, поради която много татковци не се чувстват добре след раждането на бебето.
Мнозина бащи се дистанцират от семейството си именно в този съвсем ранен период и е възможно те да не успеят да изградят дълбока и качествена връзка със собственото си дете в по-късен етап от живота му, която да ги утвърди като съществен фактор в семейството въобще.
Това е така, защото бащите обикновено биват пренебрегвани по отношение на възможностите им да бъдат включени в най-ранните грижи за бебето и малкото дете. Повечето хора смятат, че тяхната поява в чисто женското царство на ранната грижа за бебетата, е неуместна и ги включват едва когато дойде време за разходки, игри и забавления. Рядко, макар напоследък тази тенденция да претърпява развитие, бащите биват ангажирани да са „дежурни“ нощем, когато бебето плаче, когато трябва да се сменят пелените или да се даде шишето с мляко.
Това обикновено е така, защото майките, чиято връзка с бебето е дълбоко закодирана в съзнанието им, не може да освободи мислите си и да приеме, че насреща си има верен и равнопоставен съюзник, на когото може да се довери напълно в грижите за детето. Разбира се, в това няма нищо нередно или осъдително, защото става дума за чиста физиология, но колкото по-рано една жена осъзнае, че таткото на нейното бебе го обича не по-малко от нея, тя ще разтовари голяма част от изтощителните задължения и ще се почувства много по-добре. Нужно е да повярва, че таткото може да се грижи за бебето също толкова добре, колкото тя самата. Естествено, ако и той недвусмислено покаже категоричното си желание за това. За по-напористите и търпеливи татковци, резултатът, макар да не идва бързо и лесно, често е напълно удовлетворителен.
Когато двама души станат родители, те обикновено са изненадани от факта, колко различна е действителността от това, което са си представяли или чели в книгите и в интернет. За повечето млади родители тези несъответствия са приемливи и те без притеснение приемат родителството като нещо закономерно и нормално, но има и такива, на които е необходимо повече време, за да свикнат с новите си отговорности, с безсънните нощи, с бебешкия плач, с лишенията от някои любими за тях занимания.
Осъзнаването на бащинството определено отнема повече време, отколкото майчинството. Връзката при едните и другите се случва посредством различни механизми и поради тази причина е погрешно да бъдат сравнявани. Чисто физическите дейности, посредством които се осъществява контакта между майка и бебе напълно обясняват защо връзката им е така лесна – това са бременността, раждането и кърменето. Такава връзка е напълно непостижима за бащите. Нормално е бащите в началото да са безразлични към случващото се в ежедневието на семейството и това безразличие се поражда именно от невъзможността те да поемат някоя от съществените майчини роли в грижата за детето. Понякога те се чувстват напълно излишни.
Наред с това, времето, което преди двамата родители са си отделяли, за да се забавляват и да контактуват помежду си рязко намалява, което поражда известна ревност – един често срещан симптом, които тревожи много млади татковци. Те с тъга установяват, че задълженията около новия член на семейството отнемат цялото време на съпругите им, което често е причина за отдръпване. За да се избегнат подобни реакции, бащите трябва да бъдат ангажирани с разнообразни задачи около бебето още от първия ден ден на неговия живот. По този начин, не само ще са от голяма полза за съпругите и семейството си, но няма да имат нито една основателна причина да се депресират като ненужни и излишни придатъци на малкото общество, наречено „мама, татко и аз“. Това е пътят, по който те ще получат и шанса да положат основите на своята собствена устойчива връзка с детето си от най-ранната му възраст, което е и гаранция за изграждането на взаимоотношения на доверие и съпричастност през целия им съвместен живот напред в годините.
Татковците придобиват по-голяма значимост за развитието и живота на своите деца в по-късен етап, защото те особено много се фокусират върху обратната връзка, която се стремят да получат от детето, а това е трудно да се случи непосредствено след раждането. Може би затова бащината роля се развива и задълбочава с напредването на детското развитие, но за да я има обаче, е необходимо да се положат основите й още в първите часове след раждането.
Основен фактор за изграждането на връзката между бащата и детето е търпението. Основите на връзката баща-дете се полагат с поставянето пред таткото на ежедневни и често прозаични задачи, свързани с отглеждането – къпане, хранене, смяна на пелени или просто взаимна дрямка, кратка разходка с количката или кенгуруто. Всеки контакт с новороденото, всяко докосване и поглед е идеален начин за поставяне на основите на неразривна връзка с бебето както това се случва с майките.
Добре е, когато ангажиментите на татковците позволяват, те да присъстват на детските консултации и прегледи, така че лично да научават подробностите, свързани с порастването на тяхното дете и заедно с майката да се радват на прогреса в развитието на бебето и да научават какво предстои, както и да взимат участие в решенията, свързани със здравето на бебето. Така те ще почувстват част от процеса, а това е още един път към осъзнаването на важната и неотменима роля на родител, който е уверен в себе си.
Изграждането на таткото е трудна задача, в която основен играч е самият той. Колкото и да се опитват околните да му помогнат да осъзнае бащинството, той сам трябва да изнесе най-голяма тежест и отговорност. Дори една малка игра сутрин преди тръгване за работа или кратка вечерна разходка, четене на приказка за лека нощ са от огромно значение както за таткото – да се почувства той ангажиран и значим, така и за малкото дете, което ще приеме бащината грижа като неотменима, също както е свикнало да приема майчината.
Изграждане на връзката между таткото и бебето може да не отнеме много време, но може да продължи и по-дълго. Това не бива да се превръща в драма за двамата родители. Най-важно е търпението, защото само с негова помощ взаимните моменти ще се превърнат в реалност. А когато бебето порасне и само започне да се включва в изграждането на тази връзка, спояването на малката планета, наречена семейство, ще бъде едно приятно и удовлетворяващо занимание, укрепващо взаимността, доверието и обичта между всички в него.
По материали от www.bundoo.com и интернет
19,589 преглеждания