Ако детето не иска да се отделя от вас
Крясъци, истеричен плач, тръшкане. Сърцето ви се къса, но се опитвате да проявите твърдост и да спазвате дисциплина. Много деца преминават през период, в който не желаят да се разделят и за минута с родителя. Това най-често е майката, но не е изключено да се случи и с таткото. В една такава ситуация няма нищо ненормално или тревожно, но все пак трябва да се справим с нея, за да отмине без психически травми у детето. Ето нашите полезни съвети как да направите това.
Кога можете да очаквате този период да се прояви?
Във всяка възраст в една или друга степен страхът от раздяла с родителите присъства. В първите месеци до 2-3 години той е страх от раздялата с мама. Бебето я опознава първо чрез миризмата – чрез обонянието, както и сетивно. В първите годинки детето свиква да е с мама постоянно. Когато то става по-голямо, физическата необходимост да усеща майката близо до себе си и тя да задоволява потребностите му се превръща в емоционална привързаност.
Именно когато детето е привързано емоционално към родителите си, настъпват тези на пръв поглед нерационални страхове от раздяла. Малчуганът плаче и се тръшка, че мама отива на работа, но не защото го е страх, че няма кой да му сложи храна за обяд, а защото му е мъчно за мама и за прекрасното време, което прекарва заедно с нея. Нещо се променя и ритъмът се нарушава, мама му е отнета. Затова обикновено децата започват да се ужасяват от раздяла в предучилищна възраст. Това се случва в следствие на промяна в ежедневния изграден порядък на живот в семейството – например, ако мама тръгне на работа, ако детенцето започне да посещава детска градина, ако се наеме бавачка или баба и дядо поемат част от ежедневната грижа за малчугана. Промяната е неизбежна, но е нормално да предизвика реакция у детето. Замислете се, че и ние, възрастните, преживяваме промените в живота си, като понякога това не става лесно. Затова не е изключено тези моменти на нежелание за откъсване от родителите да настъпят и по-рано – да речем във възрастта на детската градина, както и по-късно – в 1-ви или 2-ри клас. Децата са много различни и имат свои индивидуални особености. Някои са по-интровертни и привързани към мама, други – по-екстровертни и отворени за ново общуване. При такива деца подобен проблем може и никога да не възникне.
Как да облекчим раздялата?
– Обяснете на детето, че предстоят промени, но още преди те да се случат.
– Опитайте се, ако е възможно, нещата да станат плавно. Ако отново ви предстои да се върнете на работа, стартирайте с половин работен ден.
– Когато сте заедно, бъдете на 100% с детето си. Прекарвайте повече време заедно в свободните ви моменти, за да не усеща рязко липсата ви.
– Не се измъквайте тайно, така ще усилите шока.
– Ако детето си няма любима плюшена играчка, вземете му.
– Обаждайте му се често, за да чуе гласа ви.
– Кажете му кога ще се върнете. Използвайте точни часове или други времеви ориентири.
– Спазвайте обещанията си – ако кажете, че ще се приберете за обяд, направете го. Ако обещаете, че след работа ще отидете на разходка или ще четете книжка, изпълнете обещаното.
– Ако видите, че нещата излизат извън контрол и този период не отминава, потърсете помощ. Може би детето е твърде привързано към вас и фрустрирано – тогава има нужда от помощ, за да се справи.
34,242 преглеждания
