Няколко актуални интервюта със специалисти по въпросите на детското развитие

 Ето какво сподели в интервю за Първите седем Нина Йорданова – Изпълнителен директор на „Пумпелина”, по въпроси, касаещи родителите на деца от 0 до 3 годишна възраст:

В България сякаш все още стои вярването, разпространено и сред педиатрите, че детето се води на логопед към четири годишна възраст?

Н.Й.: След четири годишна вързраст това, което можем да диагностицираме със сигурност е колко време е загубено, а това е време, което няма да можем да наваксаме. Колкото по-рано започне диагностиката и терапията, толкова по-добре. Имаме случаи на бебета, които идват с родителите си да се консултират как да играят, какво да правят. В хода на работата си откриваме, че бебето има леко закъснение. Тогава само като го „побутнем” малко нещата приключват. Тези бебета и техните родители дори забравят за нас след време. В много от случаите на забавяне питаме родителите първо „Къде бяхте?”, защото времето тук е много важен фактор.

Много бебета не пълзят преди да проходят, а след това. Дали това може да бъде диагностичен показател?

Н.Й.: Важно е бебето да може да лази, преди да проходи. Това е много важна  пастурална реакция, тъй като му позволява да преминава през т.нар. хоризонтална линия на таза и трябва да може само да се изправи. А ние, особено нашите баби, какво правим  – слагаме детето изправено и му подаваме ръце, не му даваме възможност само да го направи, да клекне и да се изправи. Много важно да се лази, да не се бърза. Между 11 и 14 месечна възраст е времето за прохождане. На 11 месеца – ходене странично, ходене с опора по предметите, а между 12 и 14 месеца вече самостоятелно ходене.

Как включвате в терапията родителите на деца с проблем в развитието?

Н.Й.: Ние обучаваме родителите задължително, защото до края на първата година детето може да получава инструкции само от един човек и това в никакъв случай не е терапевта. За да запазим връзката с майката, тези инструкции трябва да са получени от нея, което означава, че тя трябва да е обучена. При нас майките получават същото домашно каквото получават и децата. Единственото нещо, което зависи от тях, е да го правят, защото ние сме с тях малко, а те са заедно през останалото време.

Ние работим с деца на възраст от 0 месеца. Най-малкото бебе, с което аз съм работила беше на 6 часа.

Какво е вашето отношение към различните типове захранване?

Н.Й.: Първо трябва да разграничаваме две неща – храненето като механизъм и храненето като процес. Всеки процес, който позволява максимално запознаване с вкусове, миризми, повърхност на храната дава на детето много важна сетивна информация. Всяко нещо, което е свързано с подобрение на механизма на хранене е важно – изборът на биберони и лъжици, кога даваме лъжицата, кога вилицата, кога бебето може да дъвче, кога не може. Бебетата имат дъвкателен рефлекс още когато се родят и могат да дъвчат храна съвсем спокойно на девет месеца, дори да нямат зъби.  Много майки си мислят, че едно бебе трябва да дъвче, когато има зъби, което е абсолютно погрешен мит – функцията на движение на мускулите на езика и челюстта е различна от самото нахранване.

Как можем да развием фината моторика на малко дете, при условие че съществува опасност от поглъщане на предмети на тази възраст?

Н.Й.: Между 11 и 18 месеца е абсолютно нормално бебето да поставя всичко в устата си. То може да погълне малките предмети и затова все пак, за да развием фината моторика, най-безопасно е бебето да играе с храна, естествено под контрола на възрастен. Може да си играе с грахчета, картофчета, сварени моркови. До 18-тия месец има опасност да се задави, затова не бива да бъде оставяно да се храни само, а да е под прякото наблюдение на възрастен. Важно е да му бъде давано да пипа храната, защото колкото повече му забраняваме да пипа храната, толкова повече го затрудняваме в научаването на пинсетния захват, а и не само. Всичко е поправимо, но е много важно да се започне навреме.

Следва мнението на Жулиета Темникова – клиничен психолог:

Към какъв специалист да се обърнат първо родителите, ако забележат, че в развитието на бебето им има нещо, което ги притеснява, ако то очевидно се отличава и забавя в развитието си?

Ж.Т.: Първоначално развитието на детето се следи от личния педиатър. Той е този, който наблюдава цялостното развитие на детето. В България вече се случва детските педиатри да търсят мнението на обучени психолози, защото те следят сензомоторното, психомоторно и психосоциално развитие на детето. Какво означава това – наблюдение и оценка на груби моторни умения (спонтанна моторика, рефлекси, постурален контрол), фини моторни умения – как хваща детето, кога се появяват пинсетен и клещовиден захват, как върти китките на ръцете, координацията между двете ръце, перцептивно развитие или начинът, по който детето опознава околния свят. Това са неговите усещания, възприятия, представи.  Също така психологът наблюдава социалното, емоционално и комуникативно развитие на детето –  как общува с другите деца, с братята или сестрите си, ако има такива, как взаимодейства с връстниците и възрастните. Не на последно място се следи и самостоятелността на детето след навършването му на една годинка (как хваща вилица, лъжица, пие ли от чашка, помага ли при обличане и събличане на дрешките си). Психолозите могат да помогнат на родителите със своята компетентност и опит, като ги консултират и им дават идеи, насоки и стратегии за справяне в различни ситуации, както и какви игри и играчки могат да ползват за съвместна комуникация и забавление.

Ако родителите забележат, че в развитието на детето им има нещо, което ги притеснява, то могат да се обърнат за съдействие към техния педиатър. Ако имат още притеснения, то тогава не бива да се бавят, а да  проведат консултации с детски или клиничен психолог, детски невролог (при необходимост), физиотерапевт, обучен по развойна кинезиология, логопед.

Смятате ли, че родителите на деца в ранна възраст смятат помощта от психолог все още за табу или вече този тип интервенция се приема и търси в България?

Ж.Т.: В България все по-често родителите се консултират с психолог относно развитието на детето си. В кабинета ми идват за консултации и евентуални терапевтични сесии както родители на деца с проблеми в развитието, така и такива, които нямат подобни проблеми. Те искат да разберат какво още могат да направят за децата си. Все по-често се консултират родители, които желаят да стимулират не само когнитивното развитие на децата си, но и емоционалната им интелигентност, чувствата им за емпатия, съпричастност, самоконтрол, социалната им и комуникативна компетентност, които на по-късен етап биха им помогнали да работят в екип. Считам, че с повече информираност за функциите на детския или клиничен психолог родителите ще разберат, че психологичната подкрепа е нещо ценно и важно за децата им, а не срамно или обидно.

Нужно ли е родителите на деца с проблем в развитието да потърсят фамилен терапевт?

Ж.Т.: Да, мисля, че родителите на дете с проблем в развитието е добре да потърсят фамилен консултант или терапевт, защото понякога не могат да се справят сами. Някои от тях преминават през различни фази на т.нар. траурна реакция, която се изразява в:

1. Загуба на желаното здраво дете, съпътствана от много болка, разочарование.

2. Фаза на хотичните емоции – защо на нас се случи това, кой е виновен, взаимни обвинения; отричане на проблема.

3. Постепенно осъзнаване на проблема, който имат и желание за справяне, като търсене на професионална помощ.

4. Приемане на детето такова, каквото е – едва тогава са готови за реална помощ и подкрепа.

Много често фазите се преплитат или преминават една в друга. Затова  разделението им е условно. Няма определен период, през който да възникнат и съответно да изчезнат. Има родители, които дълго време могат да останат фиксирани на първите две фази.

За да могат семействата по-бързо и лесно да се справят,  е желателно да бъдат подкрепени от фамилен терапевт или консултант, за да съхранят както себе си като родители, така и семейството си. Важно е да знаят, че не са сами с болката, емоциите  и преживяванията си, а има професионалисти, които могат и знаят как да им помогнат, като отделят време и пространство за това.

Поговорихме и с Милена Макавеева, която е говорен терапевт. Помолихме я да посочи конкретни признаци, които може да сигнализират нужда от намеса на специалист, а също така да дообогати представата ни за работата на логопеда.

При какви първи симптоми е най-добре родителите да заведат детето си при логопед?

М.М.: Добре е родителите да се консултират ако:

• има изоставане в развитието на грубата моторика – контрол на главата, седеж,

         самостоятелно ходене.

• ако нямат споделено внимание, общи игри и ако детето не ги имитира – вербално

         и невербално.

• ако родителите имат усещането, че детето им не разбира езика, не изпълнява

         вербални инструкции.

Само деца с говорен дефект ли могат да посещават логопед?

М.М.: Разбира се – не. Логопедът е този специалист, който отговаря, както за говорната  компетенция, така и за езиковата – подобряване на езиковата форма,  употреба и съдържание.
В случаите,  в които има нарушения на развитието, логопедът има роля в подобряването на процеса на комуникация и в подаването при  необходимост на алтернативна система. С логопед работят децата от  аутистичния спектър, такива с изоставане в развитието от различен  произход (генетичен, неврологичен, поради структурни изменения и т.н.).