Защото ТАТКО значи да летиш!
Когато сме малки не разбираме, че татко е толкова значим, защото свързваме всяка минута от живота си с мама. Тя е топлото мляко на закуска, вкусната супа на обяд, чистата дрешка за празника, сухият памперс нощем, първата помощ за ожуленото коляно, целувката за лека нощ, топлата прегръдка на прага на класната стая. Тя е винаги до нас във важните моменти от живота ни, в които татко е някъде, защото има работа, макар че…
Макар че, във всеки друг момент от живота ни се случват чудеса, без дори да осъзнаваме.
Защото…
Докато мама готви, той пълзи на пода с нас в търсене на златното руно под килима в хола.
Докато мама простира, той ни учи как да играем футбол на малки вратички.
Докато мама говори много важни неща по телефона с баба, той ни показва как да връзваме кукички на въдицата.
Докато мама приспива отново малкото ни братче, татко ни учи как да танцуваме ирландски танци в коридора, нищо, че е почти полунощ.
И ако е много важно мама да отиде на работа, татко остава с нас у дома, за да ни препича филийки направо върху котлона.
И когато мама излезе на кафе с приятелки, той споделя бирата си с нас пред телевизора.
И когато мама разбере за бирата и се разсърди, той й купува от любимия й шоколад.
А после всички доволно похрупваме чипс в леглото. Даже кучето!
Татко е толкова много, макар понякога никак да не си личи, нали?
С него е лесно да се разберем с две думи, докато с мама трябва да се обясняваме с часове.
Той дава разрешение да направим нещата, в които обикновено мама се съмнява и от които ужасно я е страх.
Той харесва гаджето ни, а мама разпитва с часове какви са родителите му и къде живее.
Той няма нищо против татуировките ни, даже тайно много им се кефи, а мама е готова да плати „цифра“, за да ги заличим.
И защото, когато един ден тържествено им съобщим, че се изнасяме на квартира, не пие успокоителни с шепи и не припада, а идва да ни помогне с ремонта и пренасянето на багажа.
Татко е важен не по-малко от мама, защото ако тя ни учи да ходим, той ни показва как да летим!
Докато сме малки не разбираме колко важни са онези, на пръв поглед по-малко важните неща от живота ни, които се случват някак незабелязано, естествено и простичко. Идват от само себе си, остават за малко, но достатъчно, а после поемат към някой друг, за да го направят обичащ и щастлив човек. Толкова щастлив, колкото трябва, за да продължи собственото ни „Предай нататък“, което да направи щастливи и тези след нас.
Текст: Нели Терзиева
9,629 преглеждания
