Как да реагирате, когато детето с аутизъм „изключи“

Обичайна ситуация – вие сте на пазар с детето си и макар да предпочитате да вършите това без него, понякога се налага. Разбира се, опитът ви е научил, че винаги можете да очаквате изненади от най-различно естество, затова не изпускате хлапето от очи.

Магазинът е пълен с най-различни хора, които се движат около вас, с колички, с кошници, едни бързат, други се мотаят, трети коментират някакви свои неща шумно и нетърпеливо. Хората са облечени в дрехи с различни цветове, някои са силно парфюмирани, а други не са, макар, че би трябвало да са го направили.

Наоколо е пълно с най-разнообразни стоки, опаковките им са ярки, пъстри и шумолящи, разнасят се всякакви аромати – на прясно изпечен хляб и сладкиши, на риба и дори на скара. Хората шумно обсъждат какво ще си купят за вечеря, малки деца плачат, а някои крещят, в опит да бъдат чути, че и те са гладни. И всичко това на фона на тенекиеният глас от звуковата уредба, която учтиво ви информира какво точно днес „не е за изпускане“, в унисон с монотонното бръмчене на стотици фризери и хладилни витрини. Не стига това, а и осветлението сякаш нарочно примигва с невротичната си неонова честота, подканяйки ни да пазаруваме бързо, много и като за последно.

Сред тази френетична обстановка на всеобща изнервеност и излишна забързаност изведнъж забелязвате, че детето ви се свлича на пода и просто ляга.

За повечето родители това е стряскащо и нормалната им първа реакция е веднага да се опитат да вдигнат детето си от пода. Защото първата им мисъл е „Подът е ужасно мръсен, пък и какво ще кажат хората?“, макар че, точно тези хора минават покрай вас надянали маската на безразличието, без изобщо да им пука какво се случва в краката им, стига да не им пречите на количките и пазаруването.

Това, което тези хора не осъзнават е, че вашето дете е с аутизъм и се опитва да избяга от ситуацията, в която по неволя е попаднало и която го кара да се чувства зле. Единственият начин за него е да се хване за нещо, което не се движи, а в неговата представа единственото надеждно нещо за това е пода. Специалистите наричат този синдром „заземяване“.

Това се случва когато е налице пълно сетивно претоварване – състояние, до което децата с аутизъм достигат лесно. „Заземявайки се“ детето се опитва да си възвърне контрола върху дишането и да почувства стабилна опора за като да се залови. Именно затова то се опира на пода с длани, а често се опитва да опре дори главата си. По този начин то иска да се отърве от усещането за дезориентация и загубата на равновесие.

Това се случва в пет фази:

1. Загуба на ориентация и равновесие

2. Търсене на опора в пода/земята

3. Успокояване

4. Възстановяване на равновесието

5. Изправяне

Ето как трябва да реагирате в този момент:

1. Седнете с детето на пода.

Да, точна така и точно там – на пода в супермаркета или метростанцията, или на улицата.

В никакъв случай не се опитвайте да го вдигате, дърпате и местите. Това ще предизвика още по-голям и тежък срив.

2. Започнете бавно да разтривате гърба на детето и да му говорите с тих и спокоен глас окуражаващи думи.

Така ще помогнете на детето да се успокои, да осъзнае, че сте близо до него и че е в безопасност.

3. Не го пришпорвайте.

Когато почувствате, че детето се е успокоило го вдигнете първо до седнало положение и едва след това го вдигнете бавно на крака. Избягвайте резките движения, защото детето може да е все още замаяно и нестабилно. Бавно се придвижете до подходящо място.

4. Намерете тихо и спокойно място, което със сигурност не е това, на което се е случило „заземяването“. Разбира се, това предполага прекъсване на пазара и напускане на съответното място.

Когато детето легне на улицата или на пода в супермаркета или където и да е, независимо дали е с аутизъм или е хиперактивно, а може би просто е палаво, инатливо и обича да се налага, можете да приложите горните методи за успокояване и излизане от ситуацията.

Този текст е адаптация от www.themighty.com