Пет съвета към моя син

1.
НАУЧИ СЕ ДА ЗАБРАВЯШ.

ВКЪЩИ И В УЧИЛИЩЕ,
ЩЕ ТЕ УЧИМ ДА ЗАПОМНЯШ
ДУМИ, ПРИКАЗКИ И ПОДВИЗИ,

ПЕСНИ, ЦИФРИ И ЗАДАЧИ.

НЕКА ТВОЯТА ЗАДАЧА БЪДЕ
НЕ СВЕТА ЗАПОМНЕН ДА ПОВТАРЯШ,
А ДА ГО ЗАБРАВЯШ И ОТКРИВАШ,

А ДА ГО ЗАБРАВЯШ И ПОСТИГАШ,
А ДА ГО СЪЗДАВАШ САМ ОТНОВО
СЯКАШ ТИ СИ ОНЯ, ПЪРВИЯТ,
ОМИР, АЛЕКСАНДЪР И КОЛУМБ.

НАУЧИ СЕ ДА ЗАБРАВЯШ
СЪТВОРЕНОТО, РЕШЕНОТО,
ЗА ДА МОЖЕШ САМ ДА СЪТВОРЯВАШ,
ЗА ДА МОЖЕШ САМ ДА ГО РЕШИШ.

2.
УСМИХВАЙ СЕ

СМЕХЪТ Е ТВОЙТО ХУБАВО ПРЕДИМСТВО.
УСМИХВАЙ СЕ –
МАКАР ДА НЕ РАЗБИРАШ ВСЪЩНОСТ
КАКВО Е ОЩЕ СМЯХ, КАКВО Е ПЛАЧ.

УСМИХВАЙ СЕ ОТ ТВОЯ МАЛЪК СВЯТ.
НАЙ-ВЕЧЕ ДОКАТО СИ МАЛЪК,
ПРЕВРЪЩАЙ ВСЯКА СПАЗМА В ЛЪЧ.
УСМИХВАЙ СЕ ДОРИ КОГАТО СПИШ.

ЗАЩОТО СКОРО, МНОГО СКОРО –
СЛЕД НЯКОЙ ТЕЖЪК СЪН
ИЛИ СЛЕД НЯКОЙ ТЕЖЪК УДАР –
ЩЕ СЕ СЪБУДИШ – ЗА СТРАХА.

ТОГАВА – СЛЕД ТОВА ПРОБУЖДАНЕ,
А ТО ЩЕ БЪДЕ ТВОЙТО ВТОРО РАЖДАНЕ,
НАВЯРНО ПАК ЩЕ СЕ УСМИХВАШ,
НО НЕ ТАКА, НЕ БЕЗ ГРИМАСАТА – НА СПОМЕНА.

УСМИХВАЙ СЕ, ДОКАТО ТВОЯ СМЯХ
НЕ Е ЕДИН ДАЛЕЧЕН СПОМЕН.
ПОДГОТВЯЙ СЕ ОТРАНО ЗА ОНАЗИ
ПРЕЗРИТЕЛНА УСМИВКА, СЪС КОЯТО
БИ ТРЯБВАЛО ДА СРЕЩАШ ВСЕКИ СТРАХ.

3.
ПАЗИ СЕ

НЕ ОТ СМЕЛИТЕ СКОКОВЕ.
ПАЗИ СЕ – ОТ МАЛКИТЕ ДУМИ.
ЗАЩОТО И ДА ЗАВИДЯТ НА СКОКА ТИ –

ТЕЗИ, КОИТО НЕ СА ТАКА ХРАБРИ,

И ДА ЗАВИДЯТ НА СКОКА ТИ –
ТЕЗИ, КОИТО НЯМА ДА ТЕ СТИГНАТ,

ВСЕ ПАК ВЪВ СВОЙТО ОЗЛОБЛЕНИЕ
МАКАР ОТЧАСТИ – ЩЕ ТЕ УВАЖАВАТ –
И ДОРИ ОТ ТЕБ ЩЕ СЕ БОЯТ.

НО АКО ТИ НЕ СИ ТЪЙ СИЛЕН,
НО АКО ТИ СЕ ХВАЛИШ САМО –
ЩЕ ПРЕДИЗВИКАШ ТЯХНАТА НАСМЕШКА,
ОТКРИТИЯ ИМ ПРИСМЕХ ЩЕ ЗАСЛУЖИШ.

А СЪЩЕСТВУВА ИСТИНСКА ОПАСНОСТ
СЛЕД ВРЕМЕ – ТЕ ДА БЪДАТ МЯРКАТА
ЗА ТВОЯ СКОК РЕШИТЕЛЕН,
ЗА ТВОЙТО – ПАДАНЕ.

4.
БЪДИ ГОТОВ ЗА ВСИЧКО

НА ВСИЧКО И ДОКРАЙ
ЗА ПРИЯТЕЛЯ СИ.
БЪДИ ДОБЪР ПРИЯТЕЛ.

ТАКАВА ПОЛИЦА –
ДОРИ КОГАТО НЕ СЕ ИНКАСИРА –
СИ СТРУВА ТРИТЕ КАПКИ КРЪВ
НА ПОДПИСА.

НЕ ДОПУСКАЙ САМО
ДА БЪДЕШ ПО-ГОЛЯМ ДЛЪЖНИК,
ОТКОЛКОТО НА ТЕБ СА ЗАДЪЛЖЕНИ.
НЕРАВЕНСТВОТО ЩЕ ВИ ОТЧУЖДИ.

ТАКА И ДВАМА ЩЕ ЗАГУБИТЕ.
И ЩЕ ЗАГУБИШ МОЖЕ БИ СВЕТА,
УРАНИЯ НА ОЩЕ ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО.
А ТОЙ НА ТАЗИ РУДА – ОБЕДНЯВА…

АКО ЧАКАШ НАГРАДА

ЗА ДОБРИНАТА СИ –
НЯМА НИКОГА ДА БЪДЕШ ДОБЪР.
АКО ЧАКАШ НАГРАДА ЗА ДОБЛЕСТТА СИ –
НЯМА НИКОГА ДА БЪДЕШ ДОБЛЕСТЕН.

НАГРАДАТА НЕ СЕ ИЗДИГА НА ПЪТЯ ТИ
КАТО ТРИУМФАЛНА АРКА ЗА ПОБЕДИТЕЛ.
ТЯ СЕ РАЖДА В САМИЯ ТЕБЕ –
МАЛКО ПРЕДИ МОГЪЩИЯ ИМПУЛС
НА ДОБРИНАТА, МАЛКО ПРЕДИ ДОБЛЕСТТА.

ЕТО ТОВА Е ИСТИНСКАТА НАГРАДА.
И АКО ТИ УСПЕЕШ ДА ПОЛУЧИШ
ВРЕМЕННО ЗАТИШИЕ СЛЕД АТАКА
ИЛИ КРАТЪК ОТДИХ СЛЕД ТРУДА –
ЗА ДРУГА ОТПЛАТА, ВЯРВАЙ МИ,
НЕ СИ СТРУВА ИЗОБЩО ДА МИСЛИШ.

Димитър Василев