Коледното дръвче
Присъствието на Коледната елха като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история. Това, което допринася за това как празнуваме Коледа, са различните древни обичаи, религиозни вярвания и суеверия. Една от първите асоциации, която правим, когато си мислим за Коледа, е коледното дърво. Първоначално идеята за коледното дърво се заражда в САЩ през 1800-те години. След това тази традиция се пренася и в Европа.
История:
Много от древните народи са вярвали, че зимата идва, защото боговете на слънцето са се разболяли. Зимното слънцестоене показва, че богът на слънцето се възстановява. Вечнозелените дървета, които украсяваме в дома си, са символизирали завръщането на лятото и съответно на бога-слънце. Древните египтяни са носили листа от палми, римляните пък са празнували зимното слънцестоене – наричали са празника Сатурналия, кръстен на Сатурн, богът на земеделието. Те също украсявали домовете си с вечнозелени дръвчета, които напомняли как продуктивното стопанство ще се завърне, и украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на бог Сатурн.
Келтите обличали дъбови клонки с плодове в чест на боговете на жътвата.
Легенди за Коледното дърво
Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни вярват, че традицията води началото си от езическите празненства, други твърдят, че е чисто християнски обичай.
Една от най-ранните легенди разказва историята на бенедиктинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Монахът случайно се е натъкнал на езичници, събрани около едни дъб, които се подготвяли за жертвоприношение на дете. За да спаси детето, Бонифаций направил така, че дървото да падне само с един замах на ръката му. Там, където бил този дъб, израснала малка ела. Бонифаций казал на езичниците, че елата символизира обещанието за вечен живот.
Легендата, според която Мартин Лутер — основателят на Протестантското движение, е откривателят на Коледното дърво, е смятана за една от най-правдоподобните. В една зимна нощ, вървейки през гората, той неволно вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където цялото семейство поставя тънки свещички между клонките и всички се любуват на красотата й.
Друга легенда разказва, че през святата нощ, когато във Витлеем се родил Христос, дърветата и цветята поискали да го видят и поздравят, но само палмата, маслината и стройната елха могли да постигнат това. Те решили да отидат да го поздравят и да му поднесат своите дарове. Елхата се замолила и тя да отиде с палмата и маслината, но те надменно й се присмели.
Тя имала остри игли вместо листа и тежко миришела на смола. Но един ангел чул това. Палмата дарила Младенеца с най-хубавия си лист, маслината дала от благоуханното си масло. Омърлушената елха, която нямала такива дарове, се отдръпнала, но ангелът и казал в смирението си да не се унижава и свалил от небето сияйни звездички, с които окичил клоните й. Младенецът отворил очи и само нея гледал, елхата не се възгордяла, а осветила и палмата, и маслината със сиянието си. Това била наградата за скромността й. От този момент на елхата било отредено да краси празника на Рождество Христово.
Сега
През 17 век от Германия коледната елха е пренесена в Англия, но употребата й започва по-късно, тъй като англичаните не били в особено топли отношения с немската монархия.
През 19 век настъпва истинска революция в украсата на Коледната елха. Започват да се произвеждат стъклени топки с разнообразни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче кацва на върха на елхата. Родителите започват да оставят под елхата подаръци, с които да зарадват децата си на празника. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото — колкото по- украсено е дръвчето, толкова по-богати са притежателите му.
Говорейки за коледните дръвчета, е добре да се замислим и за безразборното им изсичане, което е неизменна част от цялата индустрия, свързана с празника. Прекрасно е да усетим миризмата на свежа елхичка в дома си, но с цената на какво…на много унищожени гори, бързо изсъхнали дръвчета и препълнени с тях кофи за боклук. Заслужава ли си само за няколко дни да жертваме растение, расло с десетилетия? Отговорете си сами на въпроса. Изкуствената елхичка е прекрасна алтернатива на живото дръвче – винаги е свежа, не цапа и спестява средства по Коледа. Каквото и да изберем за украса, безспорно е, че сега е трудно да си представим Коледа без Коледната елха, тя се е превърнала в символ на най-любимия ни християнски празник. Тя внася уют, настроение и някак ни кара да вярваме в чудеса.
4,750 преглеждания
