Рефлекс на Моро, за стряскането и за още няколко вродени рефлекса при новородените

Скоро след като се роди бебето, повечето родители забелязват, че то се „стряска“ при определени шумове и звуци. Това стряскане се изразява в разперване на ръчичките настрани, разперване на пръстите и опъване на крачетата, след което ги прибира инстинктивно в първоначалното им състояние. При някои от тези шумове бебето се стряска само на сън, но при други е възможно да се събуди и да се разплаче. Тези реакции може да се наблюдават и когато бебето е будно, но това не бива да ви притеснява, защото става дума за вроден рефлекс при новородените, наречен рефлекс на Моро.

Рефлексът на Моро е естествена реакция на бебето и е част от неговото развитие. Той се проявява непосредствено след раждането и заглъхва около 4-5 месец. Рефлексът на Моро е свързан с естествения човешки инстинкт индивидът да се предпази от външно вмешателство с цел да оцелее невредим.

Рефлексът на Моро продължава няколко секунди, като при някои деца може да предизвика извиване на гръбчето и дори плач.

Както и останалите вродени рефлекси, и този на Моро изчезва около 4-5 месец след раждането, когато детето вече свикне с новата среда на живот.

Докато трае вътреутробното развитие на бебето, то чува и свиква с гласа на майката, това е едно от първите неща, което то възприема от околната среда и поради тази причина майчиният глас е от особена важност за успокояването на бебето.

Ако бебето ви не проявява рефлекс на Моро, няма от какво да се притеснявате. Най-вероятно то е спокойно и по-трудно долавя и отразява външните шумове, което също е добре.

Независимо дали новороденото се стряска лесно или по-трудно, добре е родителите да го наблюдават внимателно и ако забележат липса на този рефлекс да споделят това с личния педиатър на детето. В някои много редки случаи тази липса може да е сигнал за неврологичен проблем или травма на гръбначния мозък, които само специалист би могъл да констатира след като направи необходимите допълнителни тестове.

Как да помогнете на бебето да продължи съня си след като се е стреснало?

1. Гушнете бебето и го задръжте близо до себе си, докато отново се отпусне напълно. Когато го оставяте в кошчето, направете това много внимателно и бавно и не бързайте да се отдръпвате. По този начин намалявате усещането за „свободно падане“, което бебетата изпитват, когато ги оставяте в леглото твърде рязко и което често е една от причините за проява на рефлекса на Моро.
2. Друга основна причина, поради която бебето се стряска, е, че заобикалящият го свят е пълен с разнообразни стимули, които му правят впечатление, за разлика от майчината утроба, където е топло, тъмно и спокойно. Полюляването му дава същата сигурност, каквато бебето е чувствало, преди да да се роди. Това полюшкване допринася бебето да си припомни за вече познатия комфорт и спомага за бързото му заспиване.
3. Винаги, когато имате възможност, носете бебето си – в кенгуру, в раница, в слинг. Постоянният контакт между вас помага на новороденото да усеща вашата близост. Тези усещания и докосването намаляват до голяма степен стреса за новороденото. Някои специалисти и родители споделят, че подобен контакт с бебето намалява нивото на стрес и при тях самите.

Рефлексът на Моро е само един от цяла група вродени рефлекси, с които бебетата се раждат. Макар новородените да изглеждат  беззащитни и крехки, те умеят твърде много неща и се справят доста добре с живота още с първите глътки въздух, които поемат. Техният свят в първите месеци се заключава в умението им да общуват чрез всичко, което ги заобикаля – чрез звуците, допира, движенията. Вродените рефлекси са основният механизъм с помощта на който родителите могат да се научат да разбират своите бебета по-добре, достатъчно е да ги наблюдават внимателно. Вродените рефлекси са и инструмент, с помощта на който новородените успяват да се приспособят безпогрешно към заобикалящия ги свят веднага след раждането, макар то често да ни се струва слабо и безпомощно.

Други вродени рефлекси при новороденото

Вродените рефлекси са заложени в развитието на всяко живо същество още в първите дни след неговото зачеване и се проявяват скоро след раждането – някои часове, а други до няколко дни след раждането. Вродените рефлекси са безусловни, те не са плод на осъзнат контрол или конкретна воля, а са неволен отговор на нервната система на външни стимули.

Вродените рефлекси се регулират първоначално от средния мозък, а след това от кората на главния мозък, която контролира основната част на човешката нервна система. Едва след това вродените рефлекси отстъпват място на условните, това е и времето по което неволните реакции при бебетата затихват, т.е. до края на първата година след раждането.

*Орален рефлекс – той е един от най-важните вродени рефлекси, защото благодарение на него бебето е в състояние безпогрешно да се ориентира в търсенето на храна. Този рефлекс може да бъде проверен при допир на ъгълчето на устните на бебето – ако докоснете дясното ъгълче, бебето ще завърти главичка надясно и ще отвори уста и обратно.

*Сукателен рефлекс – ако до устата на бебето докоснете гърдата пръст или залъгалка, то инстинктивно започва да суче. Този рефлекс се проявява още по време на вътреутробното развитие и в първите часове след раждането е особено изявен. С времето постепенно се притъпява, защото с порастването бебето започва да получава различни стимули.

*Търсещ рефлекс – при погалване по бузката, бебето завърта главичка в посоката на погалената буза. Ако докоснете долната устна на бебето със залъгалка или пръст, то ще отвори уста и ще се опита да ги засмуче.

*Рефлекс на Бабкин – когато бебето е поставено да легне по гръб, вземете една от ръчичките му и натиснете с палец по средата на дланта му, то ще отвори уста. Този рефлекс е свързан с опознаването на света и свързва осъзнатите движения между ръцете и устата. Той се проявява в първите два-три дни след раждането и продължава до края на третия месец.

*Спинален рефлекс – това е двигателен рефлекс, които се контролира от костния мозък. Благодарение на спиналния рефлекс тялото се движи и заема различни пози в пространството.

*Опорен рефлекс – когато гушнете бебето с лице към себе си, хващайки го под мишниците, крачетата му се свиват. Ако се опитате да го пуснете на пода, то ще се опита да стъпи, а ако го наклоните напред, то ще се опита да пристъпя. Тези движения в педиатрията се наричат „автоматично ходене“. Опорният рефлекс е отговорен за развитието на двигателните умения и речевите способности. Обикновено се проявява през първата седмица след раждането.

*Рефлекс за пълзене – когато бебето е по корем, то инстинктивно се опитва да вдига глава и да прави движения наподобяващи пълзене. Тези движения се наричат „спонтанно пълзене“. Ако подпрете стъпалата му с длан, то ще се опита да се отблъсне от нея, за да се придвижи напред. Този рефлекс се активира от главния мозък, който е отговорен за координацията и движенията. За осъзнато пълзене може да се говори едва в края на третия-четвъртия месец.

*Защитен рефлекс – ако бебето е поставено по корем, то задължително завърта глава на ляво или надясно или се опитва да я вдигне. По този начин то си осигурява най-удобната поза за дишане. Изразява се още в първите часове след раждането и продължава до средата на втория месец от живота му.

*Шийно-тоничен рефлекс – той развива способността на мускулите да фиксират и задържат тялото в определена поза. С негова помощ педиатърът може да определи степента на развитие на продълговатия и средния мозък и тонуса на мускулите на новороденото.

*Рефлекс на Галант – той се проявява, когато се стимулират мускулите по гърба на бебето, в областта на гръбначния стълб. Нормално е бебето да се извие по посока на дразненето. Проявява се през първата седмица след раждането и изчезва към края на третия месец или в началото на четвъртия.

*Рефлекс на Перес – при него ако докосвате и леко натискате бебето по гърба, в областта на гръбначния стълб, то повдига главичка и дупе, като свива крачета в коленете.

*Рефлекс на Бабински – ако натиснете с палец стъпалото на бебето в областта между втория и третия пръст, ще забележите, че бебето  свива всичките пръстчета на крачето, което пипате. Този рефлекс се появява в първите дни след раждането и отшумява към края на първата година или началото на втората.

Наличието на вродените рефлекси при новородените и степента на тяхното проявление е основен механизъм за определяне степента на развитие на бебето от педиатрите.