Какво се случи с образованието

Нашето общество не цени достатъчно образованието. Може би е така, защото не виждаме, че образованието е решението на много от проблемите ни.

Човек с по-добро образование може по-лесно да си намери работа. Хората с работа е по-малко вероятно да се занимават с престъпни дейности – по-малко вероятно е да посегнат към наркотици, да бъдат агресивни, да се занимават с проституция, грабежи и т.н. Много по-вероятно е да си останат у дома и да се грижат за семействата си. Те разполагат с пари, които да харчат, а това подпомага икономиката. Освен това не са толкова зависими от държавата, не разчитат тя да се грижи за тях.
За съжаление, малцина са тези, които отстъпват назад и виждат по-голямата картина. Искате да се преборите с наркотиците, расизма, тийнейджърската бременност и зависимостта от правителството? Вкарайте повече хлапета в училище и ги задръжте там.

Родители, насочете децата си към специалности, които ще им осигурят стабилно финансово бъдеще

Университетското образование не е решението на всички проблеми, както бе някога. Не очаквайте детето ви да отиде в университет, да се дипломира във вторник и в сряда да си намери високоплатена работа. Да, някои просто имат този късмет, но вече не става така. И не ми разказвайте за своя гениален племенник, който е получил 14 предложения за работа. Това не е обичайното развитие. За много хлапета дипломата е просто едно скъпо парче хартия, което ще изплащат с години, а накрая това, с което ще се занимават, няма да има нищо общо с него – особено когато имаме толкова много студенти, дипломиращи се с ненужни на пазара умения.

Нужни са ни повече математика и наука, повече литература

Няма голяма вероятност децата ви да станат самостоятелни и способни да се издържат сами, ако им позволите да запишат курсове от типа „Лейди Гага и социологията на славата“, „Какво би станало, ако Хари Потър бе реална личност?“, „Философия и „Стар Трек“, „Измислените езици: клингонски и други“, „Зомбитата в масовите медии“ и „Смисълът в творчеството на Тупак Шакур“. Да, това са истински курсове. Мога да ви изброя още сто такива, също толкова тъпи. Не са ни нужни повече лекции и упражнения по плетене на кошници под вода. Нужни са ни повече математика и наука, повече литература. Нужни са ни курсове, които подготвят децата за пазара на труда.
И когато казвам: „Ако позволите на децата си…“, имам предвид точно това. Вие сте възрастните, вероятно вие плащате и вие сте тези, които би трябвало да са наясно с нещата и да не допуснат това да се случи.

Майната им на мечтите, хванете се на работа!

Всъщност трябва да помислите по-сериозно за университетското образование. Гарантирам ви, че голяма част от водопроводчиците изкарват повече пари от хората с магистратури по философия. Защо ли? Тоалетните няма да изчезнат и все някога канализацията ще се запуши. И не ми излизайте с аргумента за следването на мечтите. Днес мечтата на повечето хлапета е на 25 години да си лежат на дивана, да ядат курабийките на мама и да играят на видеоигри, ограбвайки спестяванията на своите родители. Майната им на мечтите, хванете се на работа!
Повечето младежи се записват в университета, за да не започнат работа веднага след като завършат училище, и правят точно това, което описах по-горе.

Има изобилие от работни места, за които не се изисква колежанско образование. Има стотици хиляди работни позиции, които трябва веднага да бъдат запълнени. Проблемът е, че прекалено много хора възприемат тези професии и занимания като „унизителни“. Под „прекалено много хора“ имам предвид родителите, които мечтаят за „по-добро“ бъдеще за децата си. Трябва да преодолеем това елитарно отношение към нормалните работнически професии и да спрем да се мръщим недоволно на много достойни, високоплатени дейности, за които човек трябва малко да се поизпоти и да знае как да използва разни инструменти. Нашето общество ще се свие и сгърчи като евтин костюм, ако тези професии спрат да съществуват. Затова са и толкова стабилни.

Оставете децата да си понесат наказанието

Да, родителите трябва да напрегнат мускулите си, когато става въпрос да насочат децата си в коя посока да поемат, но има моменти, когато трябва да отстъпят назад.
Когато бях дете и имах проблеми, родителите ми не ходеха при учителя да се оплакват. Оставяха учителите да ме дисциплинират, а после и те ме дисциплинираха. Не оспорваха решенията на учителя. Доверяваха му се като на възрастен човек и го оставяха да прецени дали съм прав, или греша. Освен това никога не обвиняваха учителя, когато се забърквах в проблеми. Боже, колко са се променили нещата оттогава!

В днешно време, когато някое хлапе има проблем и училището уведоми родителите, детето веднага се превръща в жертва. Родителите на минутата се обаждат на новинарските екипи, които пък се надпреварват да ни показват някоя вайкаща се майка, възмутена от отношението към нейното крехко съкровище. Няма значение, че съкровището е ругало и псувало учител. Детенцето ѝ е било жертва на тормоз! По дяволите, хора! Много вероятно е детенцето ви да е направило всички тези неща и да е получило дори по-малко наказание, отколкото заслужава.
Дали всички учители винаги вземат правилни решения? Дали те не могат да сбъркат в подобни ситуации? Да, разбира се, възможно е. Но в повечето случаи учителят е прав, а детето ви греши. И отговорът ми винаги ще бъде такъв: „Каквото си надробил, това ще сърбаш!“. Оставете детето да си понесе наказанието.

Провалът е възможен!

Целта на училището е да те научи на нещо, да получиш знания. И трябва да останеш там, където си, докато не ги усвоиш. Сега се налага да предпазваме крехката психика на всяко дете при евентуален провал от страх да не го увредим завинаги. Пълни глупости. Допускането в по-горен клас на ученици, които не могат да се справят, не е е честно спрямо онези деца, които са положили усилия и са се справили отлично. Не е честно и спрямо самите деца, които са се провалили на тестовете, но все пак продължават. Така ги учим, че могат да минават напред с посредствено представяне, а именно това води до един от най-големите проблеми в обществото ни днес. Точно това кара хората да смятат, че всичко им се полага без никакви усилия. Поради тази причина онези, чиято работа е да измрънкат „Искате ли пържени картофки към бургера си?“, смятат, че заслужават 15 долара на час.

Оценките са последствие от представянето и когато лишаваме децата си от болката от провала, ние ги мамим и им преподаваме погрешен урок. Ако сте треньор и отборът ви губи прекалено много мачове, ще бъдете уволнен. Ако сте търговец, който не прави достатъчно продажби, значи се проваляте и ще бъдете уволнен. Така стоят нещата в живота и в бизнеса – ако не можете да свършите работата, се проваляте. Това обаче не се случва в много от днешните училища. Свръхзакрилящите родители изпиват кръвта на образователната система и хленчещите деца смятат, че трябва да печелят винаги, независимо дали са се представили добре, или не.

Откъс от най-новата книга на Лари Уингет “Защо почти всичко в тоя свят се прецака”