Детската агресия – какво се крие зад нея?

agresia

Доскоро агресията при децата се разглеждаше от възпитателите и лекарите основно като резултат от педагогическа небрежност или като ярък симптом на някои неврологични или психиатрични заболявания. А традицията да се дава професионална присъда, дори на съвсем малки деца, продължава и до днес.

Но психолозите, които виждат в проявата на бурната детска експресивност мощен ресурс за развитието на детето, се опитват да поправят „лошата“ репутация на детската агресия. Най-важното, което трябва да се помни за тази агресия е: това е характеристика, неразривно свързана с детската личност.

Според психологическото си съдържание, агресията може да бъде:

Проява на криза в развитието, когато детето е „надраснало“ старите отношения с обкръжението си и има нужда от нов тип връзки. Първата сериозна криза „Мога сам!“ се преживява на 3 години. Именно през този период опитите на възрастните да се държат „както винаги“ предизвикват закономерен протест у детето, тъй като при него вече са се изградили навици за самостоятелност, натрупан е речников запас и е нараснала потребността му от по-голяма свобода на действията.

Проява на буен темперамент. Децата с буен темперамент са неуморни, сякаш са истински маратонци. Средностатистическите норми за сън и почивка, които отстояват педиатрите, не са подходящи за деца, чиито заложби им позволяват продължително и с ентусиазъм да играят, да се движат, да слушат приказки, да рисуват и т.н. Основните причини за проява на агресия у детето в тези случаи могат да бъдат желанието да се довърши започнатото, огромният интерес към заниманията, както и увлечението в процеса на играта. Децата с буен темперамент проявяват капризи и негодуват, когато не са достатъчно ангажирани, което значи неудовлетворени.

Сигнал за физическо неразположение, физиологичен дискомфорт или понижено настроение. Докато не научим детето да различава физическите и емоционалните си състояния, то ще дава сигнал за тях по неспецифични начини, каквито са и симптомите на дискомфорт. То говори с цялото си тяло, докато не научи необходимите думи, описващи важни състояния и желания.

Начин за доминиране в отношенията с връстниците или възрастните. Високото ниво на агресивност в семейните отношения, конфликтите, противопоставянето и борбата за лидерство са пример за детето и пряка причина за негови агресивни прояви и за стремежа му да се наложи над другите.

Сигнал за недостиг на положителни емоции. Детето може да „пренася“ негативни емоции, очаквания и страхове от семейството в детската градина или в училището. Агресията по отношение на връстниците в този случай е мотивирана от желанието му да се освободи от неприятното и плашещо напрежение. Вместо да наказваме детето, вкарвайки го в един затворен кръг от наказания и страдания, трябва да го изслушаме и да го успокоим.

Проява на „справедлив гняв“. Сражавайки се с моралистите, които смятат, че „нормалното дете е послушното дете“, психолозите предлагат да се различава агресия и справедлив гняв. Ако има обективна причина за негодувание и протест, например някой от родителите за пореден път не изпълнява обещанието си да отидат в зоопарка, тогава е напълно обяснимо защо детето се ядосва. Трябва да научим децата да проявяват силните си емоции „цивилизовано“, а също и да аргументират негодуванието си, когато е по обективни причини.

Понякога агресията е последен опит на детето да поиска от родителите си любов.
Своите искания за любов то отправя по три начина: проявява нежност (умилква се с надеждата да му отговорят с ласка); плаче и хленчи в опит да получи малко топлинка, когато родителите забравят, че детето трябва да се прегръща и гали, или просто смятат, че „глезотиите“ са излишни; крещи, буйства и проявява силни емоции в очакване да получи поне някакъв емоционален отговор.
Не е правилно да се смята, че агресията е каприз на детето и начин за привличане на вниманието към собствената му личност. Понякога тя е отчаян вик за любов, от която децата се нуждаят много повече. Когато в едно семейство отношенията са хладни и официални, когато всичко се прави „както трябва“, всеки е зает в домакинството и господства принципът всичко да се пести, включително и емоциите, детето не получава необходимата подкрепа и неговият емоционален „резервоар“ стои празен. Тогава на преден план излиза дефицитът на любов, липсата на разбиране и поощряване. И не знаейки как да си осигури любов, то често проявява агресия, която е насочена предимно към най-близките. Защото именно от тях детето очаква отговор на въпроса: „Защо никой не ме обича?!“

Общите причини за агресия при децата са няколко групи:

1. Към генетичните фактори се отнасят темпераментът и наследствените заболявания, а също и някои травми, които изискват повече време за възстановяване. Например ако детето е получило травма на главата, при него още доста време ще има нарушения в поведението, с които е трудно да се справи както то, така и възрастните, които се грижат за него.

2. Към психологическите причини се отнасят факторите, влияещи на междуличностните отношения в семейството: наличието на напрежение и неудовлетвореност от живота, монотонността на семейния живот, степента на емоционална близост между децата и родителите, агресивното поведение на един от членовете на семейството, строгото отношение към децата и различните видове пряко или скрито насилие над тях. Родителите песимисти или скептици също довеждат децата си до отчаяние, стимулират тяхното подсъзнателно желание незабавно да предприемат нещо. А едни от най-силните „провокатори“ на агресия са детските страхове.

3. Към педагогическите причини за агресия може да бъде отнесена неправилната тактика на възпитание, която предизвиква съпротива и озлобление у детето и стимулира фантазиите му за бягство и отмъщение. Ако го унижават, поставят го на колене, засрамват го пред другите деца, заплашват го с разправа или дори обещават да се откажат от него, то е принудено да измисля радикални начини, за да се защити.

4. Към социалните фактори спада общото равнище на агресия в обществото, което се транслира в семейството чрез средствата за комуникация, разговорите с гостите или чрез информацията, която детето получава от други деца. Освен жестоките филми и игри (реални и виртуални), които стимулират агресивното поведение у децата, негативно влияние имат и новините. Те не трябва да гледат новини за катастрофи, природни катаклизми и терористични атаки с многобройни жертви, особено когато виждат, че и родителите им са изплашени и притеснени от това. Друга бомба със закъснител понякога се оказва и социалното неравенство на семействата, както и завистта към връстниците.

Откъс от книгата на Олга Маховска “Мисли като дете, действай като възрастен”