„Виж Иванчо, a ти…!“
Или как да използваме сравненията
Често, за да окуражим детето си или в опит да го мотивираме да направи нещо, прибягваме естествено до пример с друго дете. Примерът обикновено е пред очите ни и ни е лесно да посочим разликата между децата, а след това ясно да очертаем какво очакваме от нашето дете: „Иванчо кара колело без помощни колела, а е по-малък от теб, а ти още си с помощни колела!„, „Пепи вече чете, а ти едвам познаваш буквите!„, „Калинка оцветява хубаво, а ти излизаш от очертанията!„. Как обаче това се отразява на децата?
Сравнението може да бъде полезно, само ако сравняваме детето с него самото, с неговия собствен път на израстване.
Защо?
Защото децата са различни- всяко учи със собствен темп, всяко дете има област, в която се чувства комфортно и се справя добре и област, в която не се справя толкова добре и има нужда от още време да се научи. Пресирането и сравнението не помагат на децата да се справят по-бързо или по-добре. Дори напротив! Сравнението между децата води до това едното да се чувства потиснато, а другото да изпита чувство на превъзходство. И в двата случая детето бива сравнявано с някого извън самото себе си и получава послание: „Пепи е по-добър от мен!“ или „Аз съм по-зле от Иванчо!“. В този случай детето нито получава насоки какво трябва да направи, за да постигне очакваното, нито вижда себе си и своите силни страни, своите успехи, своя ресурс, на които може да се базира, за да се справи със ситуацията. Скрит остава и пътят и усилията, през които е минало другото дете, за да развие умението си на такова ниво. Показваме го като даденост, като нещо, което единият има, а другият – не.
Нужно е да се отнасяме с нужното търпение и уважение към детето и преживяванията му и да го подкрепим по пътя, който изминава, учейки нещо ново. Затова и сравненето с него самото е много по-плодотворната стратегия. Така детето получава информация какъв път е изминало и с какво се е справило. „Преди само изреждаше буквите, а сега може да прочетеш сричка!„, „Преди можеше да караш колело само с помощни колела, а сега вече държиш чудесен баланс без тях. Научил си се!„. „Преди излизаше от контура като оцветяваше, а сега всичко е в очертанята. Научила си се!“
Посланието към детето при такъв род сравнения е, че колкото и да е трудно нещо, стъпка по стъпка е възможно да се научиш и това зависи от теб. Детето може да се обърне назад и да види, че и преди е изпитвало трудности, но сега вече е овладяло даденото умение. И щом това е било възможно преди, то и сега ще може да се справи. Най-ценното е, че по този начин детето има цел, какво трябва да постигне; увереност, че може да го направи със свое темпо и история на успеха, която е негова собствена: „Помниш ли колко трудно ти беше в началото, а колко добре се справяш сега!„, която може да му дава сили във всяка следваща ситуация в бъдеще. По този начин, детето е по-вероятно детето да възприема новото повече като предизвикателство, отколкото като трудност и ще знае, че може да потърси назад в собствената си история инструменти и опит, които да му помогнат да се справи и сега. Това ще помогне на детето и да изгради позитивна представа за себе си, да се почувства осъществено, да осъзнае вътрешните си сили, да се научи да обича себе си, а това със сигурност е начинът да се справя успешно в живота.
24,109 преглеждания
