Само ако знаех…
Ако знаех това, което знам днес, животът ми щеше да е коренно различен…
Бях на 29 години и лежах на опреационната маса, раждайки второто си дете с Цезарово сечение. Имах тежка бременност. През първите 20 седмици повръщах постоянно. Всичко това съчетавах с грижата за 2-годишното си дете и работа на непълен работен ден. Бях започнала да се чудя дали искам второ.
Винаги съм искала голямо семейство, но тогава имах усещането, че няма да мога да се справя с всичко това. След като успешно родих второто си дете, лекарят ме попита дали искам да ме предпази от възможна бременност завинаги. Поколебах се, защото след последната не знаех дали ще искам отново да стана майка. Реших, че не съм готова за това решение, но ако знаех какво ме чака, категорично бих отговорила по друг начин.
Не знаех, че бебето ще плаче почти постоянно и че ще спи по 45 минути през деня и през нощта. Не знаех също, че ще иска единствено аз да я успокоявам. С течение на първите години установих, че имам биполярно дете – тя беше или само щастлива, или само тъжна. Да я обличам сутрин и събличам вечер… се превърна в най-кошмарното изживяване.
Брат й беше съвсем различен – перфектното бебе. Ако знаех, че ще е такава, веднага бих казала на доктора в родилното да върже тръбите ми, защото нямаше как да понеса още едно. Когато бях на операционната маса, не знаех, че дъщеря ми ще бъде диагностицирана с тежки забавяния в развитието едва на 3-годишна възраст. Не знаех, че ще се нуждае от няколко години терапия.
Сега благодаря на онзи горе, че не съм знаела! Защото точно, когато тревогите около дъщеря ни бяха непоносими аз забременях с третото си дете. Появата на това същество ми помогна да преборя най-големите си страхове. Първата година на третото ми дете премина в страх и много радост. Защото тогава започна лечението на дъщеря ми. В крайна сметка се случи точно това, което очаквах.
Тя започна да се оправя. Сега, когато погледна децата си осъзнавам, че не трябва да знаем всичко. Понякога незнанието е дар. Ако тогава, на онази операционна маса, Господ ми беше дал да разбера за проблема на дъщеря ми нямаше да имам трето дете. Сега му се радвам по милион пъти на ден и съм благодарна, защото вече не искам да контролирам всичко!
Искам просто да бъда с трите си прекрасни деца!
източник: Dama.bg
4,312 преглеждания
