Училищният тормоз

school-bulling

„Не може да играеш с нас!”, „Много си тъп!”, „Къде си тръгнал с тия грозни дрехи?!”, „Дай ми играчката!”, „Разкарай се от тук!”, „Зубрач!”. Чували ли сте тези реплики… Съществува име за подобно отношение – нарича се „булинг” или „тормоз”.

Тормозът е най-често срещаната форма на насилие в днешните училища. За съжаление се среща и в детските градини. Той прави климатът в училище заплашителен, страшен за децата. Предизвиква самота, депресия, тревожност, хранителни разстройства… И наранява всички – жертвите, насилниците, свидетелите.

Всяко дете има правото да се чувства сигурно, уважавано и приемано в училище или в детската градина – да учи, да работи и да се наслаждава на училищните активности без страх от физическа или психическа заплаха. За съжаление нито размера на училищната такса, нито престижността на квартала, нито познатите в училищното ръководство могат да гарантират, че детето ни няма да стане жертва на тормоз.

Анти-булинг кампанията би трябвало да ангажира и училищното настоятелство, и децата, и родителите. Всички да са активни участници в осигуряването на безопасни и сигурни класни стаи, коридори, тоалетни, спортни площадки.

В какво се изразява булинга?

Тормоз се нарича явление, при което едно дете (или група деца) наранява, унижава или плаши друго дете целенасочено отново и отново. Това може да се случва по много начини:

Бутане, блъскане
Препъване
Ритане
Удряне, шамаросване
Подхвърляне на расистки, сексистки и фанатични забележки
Наричане с прякори
Изнудване
Правене на иронични забележки
Отправяне на заплахи
Щипане
Разпространяване на слухове и лъжи
Кражба или унищожаване на нечии вещи
Изпращане на груби имейли или бележки
Измъчване, тормоз
Злоупотреба с профила на личността във виртуалното пространство

Как да разберем дали детето ни е жертва на тормоз:

Губи интерес към училище, отказва да ходи на училище;
Предпочита да си смени маршрута до училище;
Изглежда щастливо през уикендите, но очевидно в по-различно настроение през останалите дни от седмицата;
Внезапно започва да предпочита повече компанията на възрастните;
Често се разболява, има кошмари или нарушения на съня;
Прибира се вкъщи с необясними драскотини, синини, разкъсвания на дрехите;
Изглежда отдръпнато, тревожно, страхливо, но не пожелава да каже на какво се дължи настроението му;
Развива внезапно поведенчески промени – подмокряне на леглото, тикове, загуба на апетита, заекване;
Търси непрекъснато протекция;
Няма, или има малко, приятели, рядко го канят на социални събития;
Развива интерес към филми и видео игри с насилие;
Избягва посещение на зоните около училище;
Споделя за намерение да избяга или да се самоубие.

Какво да правим, ако детето ни е жертва на тормоз:

Запазете спокойствие – осигурете ефективна връзка с училището и съдействайте заедно да разрешавате ситуации на тормоз.
Разберете какво точно се е случило – кой, кога, какво, къде – разпитайте детето си подробно и му вярвайте.
Свържете се с учителката на детето възможно най-скоро – поискайте лична среща. Можете да й пуснете запис на разказа на детето си. Говорете за конкретни стъпки, които можете вие, училището, детето да предприемете, за да се спре тормозът.
Помогнете на детето да научи техники за устояване на тормоза – практикувайте начини за ходене, говорене и отстояване на себе си в случай на тормоз. Помогнете на детето да изгради умения за създаване на приятелства. Обърнете се към училищния психолог за съдействие.

ВАЖНО: Разрешаването на проблема с тормоза отнема време! Опитайте се да запазите спокойствие. На учителите ще им отнеме време да разговарят с детето ви, с насилника, с останалите свидетели и тогава да вземат решение, което да е най-подходящо за всички замесени.

Какво НЕ бива да правите, ако детето ви е жертва на насилие:

Да обещаете, че ще запазите тайна – от изключителна важност е учителите да са информирани за проблема, за да се направи максималното да се спре тормозът.
Да се обадите на родителите на насилника – родителите на децата-насилници обикновено заемат защитна позиция. Да се конфронтирате с тях почти винаги води до влошаване на нещата.
Да окуражавате детето да отвърне на удара – по този начин само поставяте детето в още по-опасна позиция за вбъдеще. Вместо това, окуражете детето да говори веднага с учител, ако усети приближаване на опасност.
Да обвинявате детето си за това, че е жертва – обвиненията затварят комуникацията и оставят детето в безпомощна позиция. Изяснете на детето, че то по никакъв начин не заслужава да бъде тормозено.

Дали вашето дете тормози другите деца?

Предупредителни сигнали:

Има пари или вещи, чието притежание не може да бъде обяснено (или се оправдава, че са на негов приятел);
Игнорира правила, нарушава граници;
Държи се агресивно към братята и сестрите си;
Винаги иска да печели, трудно му е да губи;
Превъзбужда се, когато се зараждат конфликти и се наслаждава на предизвикани от него спорове;
Обвинява другите за собствените си несгоди, отказва да поеме отговорност, ако е сгрешил, крие грешките си;
Търси начин да доминира или манипулира околните;
Изглежда, че се наслаждава на чуждите страхове, дискомфорт, болка;
Демонстрира липса или минимална емпатия към чуждите проблеми;
Изпитва трудност да се вписва в група.

Какво да направите, ако учителят ви казва, че детето ви тормози другите деца:

Разговаряйте с детето, знаейки че детето ви може да отрича. Запазете спокойствие и му разяснете, че тормозът е неприемливо поведение за вас.
Разговаряйте насаме с учител или училищен психолог. Запознайте се с фактите и поискайте да бъдете информирани при всяка проява на насилие от страна на детето. Работете съвместно с училището и регулярно се информирайте за прогреса на детето.
Прилагайте разумни, съобразени с възрастта последствия спрямо детските постъпки – тайм-аути, отнемане на привилегии. Не викайте, не заплашвайте, не удряйте, не се въздържайте от емоционален отговор – тези действия повече нараняват, отколкото да помагат.
Окуражавайте усилията на детето за промяна – осигурете подходяща награда при спазване на домашните и училищни правила.
Уверявайте непрекъснато детето си във вашата безусловна любов – казвайте му, че ще работите заедно, за да промените неприемливите поведения и няма по никакъв начин да се откажете от него.

Какво да правите, ако мислите, че детето ви тормози другите:

Прекарвайте пълноценно време с него – проявявайте интерес към дейностите на детето в училище, с приятелите, със съседите. Окуражавайте разговори за силните чувства и трудните теми, които съпътстват порастването на детето.
Ограничете времето на детето пред компютъра и телевизора – проучете кои видео игри, телевизионни филми и предавания, както и посещавани уеб-сайтове съдържат агресивни послания и ги ограничете.
Проверявайте – поставяйте разумни граници. Винаги изисквайте да знаете къде и с кого е детето.
Помагайте в усвояването на социални умения – разигравайте различни ролеви игри, в които детето може да упражнява умения за разрешаване на конфликти. Потърсете помощ от училищния психолог за включване на детето в група за контрол на гнева.