7 почти пораснали момичета и момчета си спомниха за любимите играчки

Някои неща остават незабравими. Такива са детството и играчките, които бяха неразделна
част от него. Тук седем почти пораснали момичета и момчета ще си припомнят отново
за любимите си играчки от онова безгрижно време.

Десислава Генкова
моден дизайнер

Имам спомен, че притежавах един огромен кафяв мечок, пълен със слама,
и една безкрайно ценна кукла от вида „спящи“. Според майка ми тъкмо тази
й способност е станала повод да заприлича без време на самуилов войник,
преживял безброй мозъчни трепанации. Проверила съм веднага каква е “тайната”,
която затваря очите й, щом застане в легнало положение и после –
ослепена и с разлепен череп съм я обичала много дълго и много всеотдайно 🙂

Кирил Ефремов
актьор
Не пропускайте да го гледате в новия филм „Шменти капели”!

Едно мече и една мечта за кожена футболна топка.
Мечта за кожена, защото моята беше гумена, а аз много обичах футбола.
А мечето ми беше много любимо. Малко приличаше на онова мече на мистър Бийн.
До ден днешен е при баба ми и седи на дивана й. Малко е вехтичко, но е много красиво.
Синьт ми го облече в екипа на Левски-София. Сигурен съм, че ако някой попита сина ми,
след 30 години, коя е любимата му играчка, няма да може да отговори…
толкова много играчки имат сега децата.

Драго Симеонов
радиоводещ „Дарик радио”

Любимата ми играчка от детството беше един зелен пластмасов индианец,
спечелен на стрелбище и затова особено ценен. Имаше проскубани пера на главата,
томахавка в едната ръка и нещо като нож – в другата. Казвам „нещо като нож”,
понеже в напрегнати моменти имах навика да го дъвча и ножът приличаше
по-скоро на дърводелска пила. Индианецът беше роден (или произведен, ако предпочитате)
с леко гръбначно изкривяване и трудно стоеше прав, но нямаше никакви проблеми
с тичането и летенето. Беше ми много скъп и по една друга причина.

Веднъж (не помня за какво провинение, но достатъчно сериозно все пак)
бях наказан да не играя близо месец с войниците си и те се озоваха на върха на гардероба,
пленени в найлонова торба. Само зеленият индианец неясно как успя да се измъкне,
а може и да се беше скрил предвидливо преди масовия арест.
Така или иначе той дълго време беше единственият ми другар в битката с лошите.

Десислав Данчев
китарата на група „Мастило”

С какво най-много обичах да си играя? Амиии, много обичах
да забивам пирони с микрофона на баща ми. 🙂
Той беше много музикален, свиреше на акордеон и саксофон,
а аз си играех като… му чупех техниката.

Това ми бяха любимите играчки 🙂

Милена Славова
певица и директор на водопад

Имах само една кукла! Подариха ми я за един рожден ден.
Първата ми работа, обаче, беше да є отрежа миглите!
Лошото е, че всъщност миглите държаха очите отворени,
когато ги резнах очите се обърнаха навътре. Реших, че за да оправя очите,
трябва да й извадя главата и тогава видях как отвътре й е забита косата.
Много се разочаровах и от тогава спрях да играя с кукли.

Станах специалист по стреляне с четал. Той е с дръжка и две разклонения.
Ластика му правих от плондира на топка. Имаше едни топки в ЦУМ по 4,50 лева –
много ни бяха любими. Когато спукахме някоя, й вадихме плондира,
защото на всеки му трябваше ластик за четала…
Но! Никога не съм целела пилета, котки и такива работи, само по ламарини!

Лора Коцева
радиоводеща в БГ Радио

Много добре си спомням първата ми играчка, защото тя беше
наистина много специална за мен – куклата Маша. Руска кукла с руска носия и
дълги руси плитки – такива нямаше все още в България. Вуйчо ми ми я беше донесъл от
Москва и аз бях толкова горда с нея – децата от блока се събираха да я гледат
и да ме молят да им я дам да си поиграят малко.

Никоя друга играчка не си спомням толкова ясно.
По-късно, като пораснах, я занесох в мазето заедно с други играчки,
за които бях голяма, и много плаках, когато разбрах, че са го разбили и са взели всичко оттам –
заедно с любимата ми кукла. Сигурна съм, че, ако сега,
след близо 25 години, я видя отново, ще я позная.

Орлин Павлов
певец

Имах един много хубав камион. Беше нещо като пожарна.
Нашите бяха оперни певци и пътуваха насам-натам и ми го бяха донесли отнякъде.
Спомням си, обаче, че нещо се събираха играчки и аз трябваше да го дам,
за да го изпратят на децата в Никарагуа…примерно. И аз го давам този камион,
ама със страшни уговорки: „Хайде, Орли, дай камиончето, хайде дай го…“.

През нощта, обаче, не мога да спя и рев за моята пожарна.
На сутринта бяхме с майка ми и баща ми при купчините с играчки и аз
с рев си изрових моята играчка. И… си го взех.