7 мита за самотните родители

Най-често говорим за самотни майки, но и самотните бащи не са изключение. Да си самотна майка или баща не е лесно, но това не означава, че децата, отгледани само от един родител, израстват с по-малко любов, подкрепа и бъдещи перспективи за успешно развитие.

Вижте 7 мита за самотното родителство, които не бива да ни заблуждават.

Мит 1: Самотният родител дава по-малко любов на детето си, отколкото биха му дали двама родители.

Напротив, самотният родител винаги се опитва да компенсира липсата и ролята на отсъстващия татко или отсъстващата майка, затова се старае да обгради детето си с много повече любов. Освен това, много деца, живеещи и с двамата си родители, страдат от неразбирателството между тях, постоянните скандали, напрежението у дома, които в крайна сметка често приключват с развод.

Мит 2: Самотният родител има по-малко време за детето си.

Не е задължително. Нима в семейната двойка само единият родител работи, а другият е неотлъчно до детето? В днешно време ежедневието е натоварено за всеки – независимо дали е самотен родител или – не. Такива родители обикновено компенсират липсата на другата страна с много повече себеотдаване и занимания с детето.

Мит 3: Самотните родители осигуряват по-лош стандарт на децата си.

Не забравяйте, че семейството на самотния родител се състои от два, а не от три члена, както би било в присъствието на още един родител. Истина е, че приходите на един човек са по-малко от тези на двама, но това важи и за обратната ситуация – и разходите са по-малко. По-малкото домакинство компенсира отсъствието на втора заплата в семейството, така че не е задължително самотното родителство да е предпоставка за затруднено финансово положение. Освен това самотните родители получават социални детски надбавки, колкото и малки да са те у нас.

Мит 4: Децата на самотни родители са трудни и проблемни деца

Това не е вярно. Проблемно дете може да има във всяко едно семейство, независимо от колко члена се състои то. Ако на детето е дадено добро възпитание и образование, ако е гледано с любов и е в добро здраве, то има всички предпоставки за успешно развитие и по-нататък в живота.

На децата в тийнейджърска възраст не бива автоматично да се слага етикетът проблемни деца. Тийнейджърът не бива да се бърка с трудно проблемно дете. Малчуганите преминават през трудни периоди, дори и да са отгледани в перфектното семейство. Стига да има адекватна грижа, любов и приятелство между родител и дете, самотното родителство няма значение. Не бива да се подценяват и индивидуалните особености на характера. В определен етап от живота всеки прави личния си избор.

Мит 5: Децата на самотни родители не уважават никакви авторитети

Възможно е да се достигне до подобна ситуация, но тя далеч не е задължителна. По-често се визират момчета, отгледани в отсъствието на баща. Казва се, че те се изграждат като своенравни, не се вслушват в съвети, действат на своя глава и не уважават никакви авторитети, защото им е липсвала „здравата бащина ръка”. Да, но не във всички семейства задължително бащите са водещите личности, често жените взимат надмощие във възпитанието на децата и семейните решения. Не е невъзможно, например, една самотна майка да отгледа добре сина си и без мъжка намеса.

Мит 6: Децата на самотните родители са неуверени в себе си

Самоувереността зависи не от това, дали детето е отглеждано от самотен родител или – не, а от старанието на майката или таткото да формират дете със самочувствие и вяра в себе си. Неуверено детето може да бъде даже и когато расте сред двамата си родители. Няма гаранция, че те ще се справят достатъчно добре и отговорно с изграждането на самоувереност у малчугана.

Мит 7: Такива деца страдат от емоционални проблеми и имат трудности при създаването на емоционални партньорства по-нататък в живота си.

Всеки човек е заплашен от неуспех в областта на емоционалното обвързване, не само децата на самотни родители. Отглеждането само от един родител не е предпоставка за бъдещ неуспех в отношенията с хората. Децата на самотни родители често са отглеждани дори с много повече старание и любов, което ги прави хармонични и уверени във всяко отношение личности, подхождащи зряло и уравновесено към емоционалните си връзки с други хора.

Статистиката показва, че разводите се увеличават по много различни причини, но нито една от тях не е, че индивидите, взели участие в даден разтрогнат брак, са отгледани само от един родител.