7 изпитани начини да сте „яка“ майка

Колкото по-голямо става едно дете, толкова по-ясно осъзнава, че е важно да не изглежда в очите на приятелите си „маминото детенце“, а и родителите му да са „яки“ за цялата компания.

Да е “мега готин” един родител по детските стандарти, е доста трудна задача, като се има предвид, че децата имат изключително високи очаквания и изисквания към нас като родители. Но какво наистина можем да направим за детето си, че да не се чувства „смотано“ пред другарчетата си, а по-късно през тийнейджърските години те да намират причини да ни се възхищават, доверяват и ценят.

Как да сме толкова „яки“, че да споделят децата ни с нас своите мисли и тайни, да искат да излизаме заедно в парка или МОЛ-а, да идват с нас в неделя на излет?

Децата разпознават фалшификатите от километри, затова е важно на първо място да сме искрени и откровени с тях, иначе – „лошо ни се пише“!

Ето нашият скромен списък от 7 – да, само седем неща, с помощта на които можем да опитаме да сме наистина готини родители.

1.       Кажете „добре дошли“ на приятелите на вашето дете в дома си

Когато моите деца влязоха във възрастта на „черните тениски“ и „тежката музика“ осъзнах, че е най-добре и за тях и за мен да са ми „под око“. Единственият начин бе да събирам шантавата им тайфа у дома. Така поне знаех, че каквото и да свършат бабите пред блока няма да ми докладват злорадо на следващия ден, а тях да замерят с гневни думи. Е, наложи ми се да слушам Металика, Аксепт и Мейдън, но това беше супер, в сравнение с по-късните музикални заходи на момчетата към Слейър и Менсън.

Откровено казано не бях голям фен, но предпочитах техните съботни партита да се случват пред очите ми с реалната опасност таванът да ми падне на главата, пред това да се чудя къде по тъмните градинки ще се натъкнат я на полицейски патрул, я на люде с не съвсем добри намерения към метълската им визия.

Все пак имаше правила къде могат да ходят и до колко часа, когато излизаха навън, докато когато се събираха у дома, това не подлежеше на ограничения. Що приказки за успокоение на всичките майки съм изпоразказвала, не е истина! Изобщо стигнеше ли се до това да се пазарим за излизането в събота вечер, в повечето случаи успявах да ги събера у дома., а след това те сами започнаха да си идват.

2.       Децата трябва да са ангажирани с интересни занимания

Повечето деца в предпубертета и пубертета рядко харесват обстановката в домовете си и дори в повечето случаи ги считат за скучни и еднакви с останалите. Децата, които живеят в къщи с двор имат възможността да избират и да се ползват от разнообразието на този избор. При нас случаят беше приблизително такъв, защото макар да живеехме в центъра на града, се радвахме на стара къща с двор, в който всяка вечер от ранна пролет до късна есен се събираха съседските деца и дворът заприличваше на истински Луна парк. Вярно, че едната череша след време изсъхна и мъжът ми спомена, че е от честото „поливане“, но аз и до ден днешен не вярвам, тя си беше просто стара. В мазето, което тийнчетата сами изчистиха, се намести една олющена тенис  маса, така че и зимите бяха подсигурени с интересни занимания. В по-късните години на тинейджърството им, мълвата разнасяше разни легенди, че точно от нашето почти сто годишно мазе са започнали първите опити в бира-понг-а, но това така и не се заех да разследвам, защото все ми се искаше да си запазя илюзията цяла, че не те нас са манипулирали, а ние тях. Макар че…

С малките е далеч по-лесно – редиш им един виадукт или ЖП релси и пускаш превозните средства. Часове наред няма да ги чуеш.

3.       Винаги имайте под ръка лакомства и вкусна храна

Няма дете, което да не цени добрата храна, особено ако хормоните след 12-тата година са се разбушували. Във въпросното мазе имаше няколко рафта със сладка, които бяхме правили предишните 12 години. Е, всичките свършиха най-неочаквано, след като монтирахме тенис-масата там.

И изобщо гладниците, знаят ли, че у вас има домашен кекс, пица или бонбони, със сигурност ще предпочетат да спестят личните си средства за нещо друго и с удоволствие ще оценят кулинарните ви способности. Е, все пак добре е и да прибирате част от тези вкусотии за дните, в които има и специални поводи, че иначе рискувате да се разорите.

4.       Децата се нуждаят от избор

С по-малките деца можете лесно да се оправите – оставяйте ги от време на време да избират музиката, която ще слушате в колата, да изберат какъв плод да купите в магазина или кой филм да си пуснете след вечеря и всичко ще бъде наред, но с тийнейджърите тази задача има съвсем друго измерение и то се заключава в това да постигнете единомислие или поне доколкото е възможно по въпроса за вечерния час, макар че те винаги искат този час да е след полунощ, а на вас ви се ще да е някъде около или малко след Сънчо. Е, колкото и да ни е трудно, все пак трябва да ги оставяме да вземат и самостоятелни решения, отвреме на време. За нас остава привилегията да вземем една шепа валериан (в добрия случай!).

5.       Отвреме навреме нарушавайте правилата

Най-сладките спомени от собственото ми детство са часовете, в които вече по пижами родителите ми ни позволяваха да скачаме по леглата, да се борим на тяхната спалня и да се бием с възглавници, независимо, че, да речем, е сряда, а часът почти 23.
Като тийнейджър имах чувството, че моят вечерен час е най-ранния от часовете за прибиране на всичките ми приятели и когато започнаха да ми позволяват да оставам до по-късно се чувствах наистина щастлива. Това повлия изключително положително на отношенията с родителите ми, изградихме връзка на доверие и уважение.

6.       Спазвайте здравословна дистанция

Да запишете детето си в детската градина или училище, в което сте учителка може да е удобно, но е наистина пагубно за личностното му развитие. Всички останали деца може би ще ви уважават, обичат и ценят, но вероятността да не получитет тази признателност от вашето собствено е почти 100%. И колкото и да се опитвате да спазвате личното пространство на детето си и да му оставяте достатъчно „въздух“, за да има своите лични преживявания и емоции в училище, детето ви винаги ще се чувства наблюдавано. Затова – най-добре децата в различно училище от това, в което вие, съпругът ви или друг роднина преподава.

Същото се отнася и до коментарите и постовете в социалните мрежи, ако тийна изобщо ви е прибавил в приятелските си кръгове. Можете да наблюдавате и да научавате много за живота на детето си от Фейсбук, но не се превръщайте в столкър.

7.       Бъдете искрени

Децата безпогрешно улавят фалшивите сигнали и колкото и добри играчи да сте, ако усетят, че правите всичко това преднамерено и с цел, вероятността да ги отчуждите е на прага ви.
Децата трябва да имат възможността да дишат, да взимат самостоятелни решения, да избират приятелите си. Тогава ще имат и свободата да ви изберат за приятел, с когото да споделят и неприятностите и радостите си.

Защото ако за нас е важно децата ни да оцелеят в джунглата на хипер модерния ни свят, за тях със сигурност е важно да ни имат в приятелските си листи.

Текст: Нели Терзиева