7 грешки при общуването с децата

В общуването с децата си често допускаме грешки, за които дори не си даваме сметка. Неправилно е да търсим проблема и причината за конфликтите у децата, редно е първо да се обърнем към себе си.

Проявяваме нереалистични желания

Искаме от 4-годишно дете да пази тишина и да не говори, от 2-годишно – да стои мирно на едно място, от 3-годишно – да си разтреби и изчисти стаята? Във всяка една от тези ситуации ние проявяваме нерационално и нереалистично мислене. Често заповедите, дори и под формата на молби, отправени към детето, се изричат без реален умисъл, по предписание. Поражда се конфликт – ние сме ядосани и се караме на детето, че не изпълнява онова, което сме му казали, а то от своя страна е обидено или се чувства виновно.

Това, което всъщност правим в подобни ситуации, е, че искаме от децата си да се държат като по-зрели, по-големи, с повече опит личности. Замислете се колко погрешно всъщност постъпваме. Трябва да знаете, че здравите деца са шумни, нерядко буйни, пълни с енергия, постоянно задаващи въпроси и изследващи света около тях. Едва ли бихте искали детето ви да не говори и да стои на едно място като статуя.

Проявяваме гняв

Изпускането на нервите и изблиците на гняв са нещо, което всеки родител със сигурност трябва да не допуска. Нервността травмира децата, не си мислете, че те не я усещат. Ако сте нервен родител и подвиквате, постоянно сте тревожни, не се изненадвайте, ако след няколко години и детето проявява такива посоки на поведение. Работете върху себе си и върху овладяването на гнева, той е недопустим при общуването с деца. Не забравяйте, че децата не са възрастни и не винаги разбират или са способни да извършат всичко, за което ги помолим.

Не приемаме мотиви и оправдания

Ако детето не оправдае очакванията ни, често оставаме напълно глухи за неговите обяснения и мотиви. Това не е редно. Подозираме, че то ни лъже, за да се оправдае и да избегне неприятната ситуация и наказание. Но не забравяйте, че това е дете – то не премисля нещата като възрастен. Когато ви лъже, което обикновено вие лесно разбирате, го прави единствено, за да не си навлече яда ви. Ако в общуването си с детето не се изнервяте и гневите, то едва ли ще лъже, дори когато е направило беля или не е изпълнило исканото от вас.

Смятаме, че ние сме по-важните

Често и в повечето случаи несъзнателно ние обръщаме повече внимание на себе си, а не на детето. Смятаме, че нашите нужди са по-важни от неговите и затова се сърдим, когато то е непослушно или шумно. Смятаме, че е много по-важно да свършим работата си на спокойствие, отколкото да поиграем с детето си, което ни моли за това.

Пренебрегвайки неговите желания, ние се концентрираме върху нашия комфорт и спокойствие, като забравяме, че част от комфорта на детето е да бъде постоянно жизнено, търсещо, задаващо въпроси и шумно.

Критикуваме грешките

Всеки човек греши, а най-естествено това е за децата, които нямат житейски опит и преживявания зад гърба си. Вместо да ги обвиняваме, редно е да им обясним кое е правилно и кое – не, и да ги насърчим да се учат от грешките си. Когато ние сгрешим, приятно ли ни е, ако някой ни критикува за момента на слабост?

Не показваме любовта си

Въпреки че много обичаме детето си, често забравяме да проявяваме любовта си или пък си мислим, че така го разглезваме. Това е много погрешен подход. Децата имат нужда от ежедневна и постоянна проява на любов. Телесната близост, целувките и прегръдките са част от общуването помежду ни. Усещането, че винаги сте наблизо и децата могат да разчитат на вас създава у тях чувство на увереност в себе си и в собствените сили.

Забравяме, че сме първи и най-важен модел за подражание

Детето копира вашето поведение и действия всяка минута, дори и да не ви се иска. Вие сте основен авторитет за него, а в първите години – и единствен. Винаги трябва да си давате сметка, че това, което предлагате като модел за следване, ще бъде усвоено от малчугана. Важни са не толкова думите, а действията. Те влияят много по-силно на децата. Затова не забравяйте, че, ако забелязвате своите отрицателни черти у детето, трябва да се сърдите не на него, а на себе си.