3 мита за възпитанието

За отглеждането и възпитанието на децата са написани хиляди книги, но независимо от това в ежедневието ни битуват някои устойчиви стереотипи, които често ни пречат да бъдем наистина добри родители, но пречат и на децата ни да се развиват като самостоятелни личности.

Едно от най-странните разбирания за възпитанието е схващането, че ако едно дете е безусловно обичано, то непременно ще израсте разглезено и неблагодарно.

Именно това схващане стои в основата на следващите три:

1. Детето трябва да знае от малко, че животът е жесток!

Да, животът не е само цветя и вълшебни приказки и всеки човек сам стига до това заключение достатъчно рано, тъй като действителността трудно може да бъде скрита от очите на децата. Те възприемат света и се учат от онова, което ежедневно виждат чрез пасивно наблюдение. За тях всеки един родителски жест, мимика, дума не само не остават незабелязани, но са и еталон за поведение. Майката обикновено прекарва повече часове с децата си, отколкото всеки друг, затова те често възприемат различните модели на поведение именно чрез нея, но децата живеят в присъствието и на много други хора, които по едни или друг начин са фактори в развитието им и от които също възприемат добри или лоши модели.

В израстването си децата се сблъскват с разнообразие от емоции, преживявания и случки в живота и ги преживяват по своему. Затова не е нужно предварително да ги товарим с готовите очаквания на възрастните, че животът задължително е жесток. Срещу това няма ваксина, която да го предпази и просто да му поставим.
Възпитаването на неприязън към света и животът е напълно безсмислено. Имунитет, за да се справят с реалността, децата получават като се сблъскат с нея. Да им се втълпява от малки, че ги очаква нещо неприятно или че животът е „гаден“ няма нужда.

Всяко дете трябва да живее с обич и приемане, за да може то самото да обича и приема околните.

2. За да свикне с нещо, детето трябва да бъде приучвано системно.

Този мит се базира на незнанието за особеностите в развитието на личността. Някои индивидуални черти в характера се формират поетапно, а не са въпрос на навик. Да очакваме от детето на две годинки да споделя, на три да съчувства, а на четири да проявява осъзнатост, е ненужно и дори вредно.

Да, вярно е, че децата са много гъвкави и възприемчиви, но е грешно да очакваме от малките да се развиват с темпове, които сами сме си измислили. Затова е добре да преживеем със спокойствие истериите на 2-3 годишното си дете, за да не се налага да се борим с подобни изблици, когато стане на 7. Същото се отнася и до това да не драматизираме напишкването на едногодишното дете, тъй като повече от ясно е, че на 5 или 10 то няма да прави това.

Родителското незнание относно етапите на детското развитие ражда много страхове, както у самите родители, така и у децата. Ако едно дете бъде възпитавано да се държи добре и да бъде изпълнително чрез страх, то ще бъде „добро и послушно“ до около втората си годинка. След това вероятно ще се прояви т.н. детски егоизъм, който вероятно ще го съпътства поне до 25-та му година, а много вероятно и след това. Това обаче няма да се случи, ако му бъде позволено да бъде себе си във всяка възраст, във всеки етап от своето развитие, преминавайки през напишканите панталонки, истериите, хаоса, разсеяността и невниманието, характерни за всяка отделна възраст.

3. Обичаните деца ще са егоисти.

Това е един много опасен мит, защото зад него стои схващането, че хората по своята същност са лоши. В това един човек да е егоист в дадени ситуации може да му е от полза, затова тоталната забрана да проявява егоизъм едно дете, считана за единствения правилен подход от някои по пътя към формирането на „добър човек“, е по същество грешна.

В своята същност човек е социално същество, което притежава разнообразни способности, включително и тази как чрез проява на собствения си егоизъм да се защити или самопожертва, да обича или да развива способностите си, за да е адекватен и в равновесие със заобикалящите го среда. Ако човек живее в опасна и агресивна среда, с непрекъснати унижения, насилие и липса на положителни чувства, той задължително ще израсте озлобен и безчувствен. И обратно, ако едно дете расте в подкрепяща, уважителна и грижовна среда, то ще бъде уважително, благородно и щедро от ранна възраст.

Не бива да забравяме, че светът все пак е удивително място, в което винаги ще има някой, който да се страхува от него или дори да го отрича, но важното е, че всеки има възможността да види красотата му и да я оцени по своему и родителите са тези, които трябва да направляват този избор в първите години от живота на своите деца.

превод и адаптация Първите седем от woman-rules.ru