24 май – празник, какъвто нямат другите народи по света
„… че и ний сме дали нещо
на светът и на вси славоне книги да четат.”
Иван Вазов
24 май е денят на славянската писменост и на българската просвета и култура. Празник, какъвто нямат другите народи по света. Почит към делото на Светите братя.
За пръв път празник се организира през 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив. Инициатор е Найден Геров, а датата – 11 май, Геров е избрал денят на общия църковен празник на двамата светии. От 1916 г., след въвеждането на Григорианския календар, се чества на 24 май.
Константин (Кирил) и Методий са родени в Солун, Византия, в семейството на византийския военачалник Лъв и жена му Мария. Методий е най-големият от седем братя, а Константин – най-малкият.
Безспорно най-великото тяхно дело е създаването на славянската азбука и преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, с което защитават правото на всеки народ да слави Бога на своя език. Днес на кирилица пишат около 200 милиона души по света – българи, сърби, черногорци, руснаци, украинци, белоруси, както и още много неславянски народи от бившия Съветски съюз, а също така и монголците.
Празникът на братята Кирил и Методий се отбелязва и в други славянски страни като Русия, Чехия, Република Македония. А поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий — на 6 април.
Делото на Константин-Кирил Философ и Методий продължават техните петима ученици – Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава. Всеки от тях има свой църковен празник, като освен това честваме общия на двамата първоучители Кирил и Методий и петимата техни ученици всяка година на 27 юли, наричан Свети Седмочисленици.
„И така, изпърво славяните нямаха книги, но с черти и резки четяха и гадаеха, бидейки още езичници…
Подир това човеколючивият Бог: Смили се над славянския род, та му изпрати Св. Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинолюбив, който им сътвори тридесет и осем букви…
А славянските книги сам Константин, наречен Кирил, и буквите сътвори, и книгите преведе за малко години, а онези мнозина, седем души, за много години техните букви наредиха, а седемдесет души направиха превода. За това славянските букви са много по-свети и повече за почит, защото свет мъж ги е сътворил, а гръцките – елини езичници.”
Из „За буквите”
Черноризец Храбър (IX-X в.)
7,191 преглеждания
