15 неща, които жените се кълнат, че никога не биха направили

Понякога животът преди и след като станем родители изглежда като две съвсем различни вселени. Нещата, в които сме се кълняли, когато не сме имали деца, изглеждат като смешни малки проблеми след като родим. Вижте някои от нещата, в които жените са убедени, преди да станат майки, но променят отношението си скоро след това.

Никога няма да кърмя на обществено място, без да се покривам

Всяка жена се чувства по различен начин по отношение на кърменето навън. Някои жени са напълно спокойни и още от самото начало съвсем без притеснения кърмят бебетата си, когато поискат, където поискат и както поискат. Други имат нужда да са особено дискретни в началото. При всички случаи, малко са майките, които твърдо смятат, че могат смело да извадят гръд навсякъде и по всяко време. Но щом станем майки, нещата изглеждат по-иначе. Бебето е гладно и започва да плаче и ние правим това, което трябва, за да го успокоим. И ако някой мимоходом  стане неволен свидетел на тази сцена, както сме ставали ние самите (и сме се чувствали ужасно объркани), ние смятаме, че всичко е напълно нормално и простимо, защото именно това се очаква от вас и е ваше майчино и женско право.

Никога няма да позволя на детето ми да се държи зле на публично място

Това е нещо, което всички сме си мислили, преди да станем майки. Малките деца и особено тези под 3 г. могат неочаквано да ни изненадат с някоя тяхна истерия или тръшкане – точно, когато най-малко очакваме. Обикновено, когато са изморени, гладни или напрегнати, тръшкането и ревът са нещо, от което и те самите не могат да избягат, затова му се отдават. А не е лесно да се овладее, завладяно от емоциите дете. Понякога и най-добрите и опитни майки не успяват да въздействат на децата си. Защото родителството не е математическа формула, която винаги има един и същи правилен резултат. Тези ситуации са част от списъка с неща, които никоя майка не иска да й се случват, но понеже сме хора и рядко сме съвършени – както ние, така и децата – поне веднъж или два пъти ни се случва да изпадаме в тази ситуация.

Никога няма да дам на бебето си адаптирано мляко 

Да, бе, да. Разбира се, има много майки, които нямат проблем с кърменето, на практика, повечето са щастливки. Кърменето е еднакво важно както за бебето, така и за майката. Лесно е да кажеш, че никога няма да дадеш адаптирано мляко на бебето си и всъщност на много майки наистина не им са налага, но има други, които просто нямат избор. Кърменето просто не е толкова лесно, колкото трябва да бъде в един съвършен свят.

Никога не бих спала заедно с бебето

Другата гореща точка е съвместният сън с бебето. Родителите често имат твърдо мнение по отношение на съвместния сън. Някои от съображения за сигурност, други заради желанието си бебето им да е самостоятелно, трети просто смятат, че не е добра идея а споделят леглото си с бебето си. Каквато и да е причината, майките понякога лесно сменят мнението си по този въпрос, след като бебето се появи. Понякога, продължават да вярват в собствената си теория за самостоятелността на бебето, но въпреки нея прекарват нощите заедно с наследника.

Никога няма да дам биберон-залъгалка на бебето ми

“Боже мой! На две години и все още смуче биберон!“ това сигурно сте го казвали някога за нечие друго дете. Както и за храненето с адаптирано мляко и използването на шишета…преди да станете майка. Тогава сте знаели със сигурност какво искате и какво със сигурност няма да дадете на бебето си. Били сте непоклатими. Някои майки успяват да спазят клетвата. Но други, не. Някои просто решават, че няма смисъл от излишни затруднения, при положение че бебето е толкова спокойно и доволно, когато смуче биберон, за разлика от моментите, в които се опитвате да му го вземете. Майките имат нужда да си почиват от време на време, затова, ако бебето реве и не може да заспи, биберонът идва като пръв помощник.

Никога няма да позволя на детето си да е капризно за храната

Сещате се за ситуацията, в която мама става, за да намаже филийка с масло и шунка за детето, което не иска да си изяде салатата и зеленчуците? Казвали сте си, че никога няма да се превръщате в прислуга на децата си, когато трябва просто да си изядат вечерята и да са доволни. „Детето ми ще яде това, което има на масата или ще стои гладно!“ И всъщност повечето майки не дават на детето си да яде само нещата, които то пожелае. Нали за това са майките? Детето би било щастливо, ако се храни само със спагети, пица, сандвичи и чипс. И все пак, често се случва да ставате по средата на вечерята си, за да дадете на капризното си дете нещо, което би изяло вместо това, което вече сте сервирали. Понякога просто е трудно накараш детето да яде това, което трябва.

Никога няма да оставя бебето си да плаче дълго

По отношение на бебешкия плач, майките се групират в два лагера – единият е този на „Нека си поплаче и ще му мине“, а другият – „Винаги ще съм до него и никога няма да го оставя да плаче“. Преди да станат майки, жените имат ясна представа от кой отбор ще бъдат и дори ясно заявяват, че „никога няма да го оставя да плаче…“ или пък обратното. В който и лагер да сте се барикадирали преди да станете майка, можете бързо да се прегрупирате в другия. Трудно е да отгатнете как ще реагирате на бебешкия плач и често нещата не се случват така както сте ги планирали.

Никога няма да оставя  бебето да ходи с памперси след двегодишна възраст

Точно както с шишетата, адаптираното мляко и бибероните, майките си имат свой собствен вътрешен срок, който определя до каква възраст нещо е нормално да се случва с детето им. Но, както вече казахме, нещата могат да бъдат доста по-различни от другата страна на бариерата „жена-майка“. Без значение от плановете на мама някои бебета се справят чудесно с приучаването на гърне и махането на памперса, а друг просто имат нужда от малко повече време и търпение, което понякога означава и преминаване на 3 годишна възраст. Важното е мама да не оказва излишен натиск върху детето, защото той може да го накара да загуби интерес към гърнето и приучаването към него за доста повече време напред.

Никога няма да казвам на детето ми „Защото аз така казвам“

 Чували сте го, дори и да не е от вашите родители. „Защото аз така казвам!“  – звучи толкова необосновано и незаинтересовано, и мързеливо и ужасно дразнещо за околните и най-вече за човека, който го получава като отговор. Разбира се, че децата ви заслужават най-доброто и вие винаги ще им го давате – ще им обяснявате и ще говорите с тях. Така си мислите преди да станете майка и да получавате канонада от „Защо? Защо? Защо?“, която ви кара да мислите, че детето ви дори не се вслушва в обясненията и логиката ви. Е, точно в този момент вие сте достатъчно изморени и напрегнати и се тросвате: „Защото така казвам АЗ!“. Ето така става!

Никога няма да изглеждам зле

Наблюдавали сте приятелките си как се превръщат от красиви момичета в не-толкова-красиви-майки и сте си казвали, че това никога няма да ви се случи. Докато сте била бременна сте успели да спазвате дисциплината и да продължавате да се грижите за бляскавия си вид – въпреки страничните ефекти като прилошаване и тежест. Може би, дори сте успели да задържите положението и година-две след това. Но с появата на още едно дете и грижите за тях, евентуалното връщане на работа и жонглирането с ролите… Разбира се, че продължавате да изглеждате съвсем добре, но някак идеалната прическа не ви е най-големия приоритет, нито пък чудесния маникюр.

Никога няма да засрамвам децата си

Ако сте били късметлии да имате родители, които не са го правили с вас, то поне сте ставали свидетели как родителите на някое приятелче адски неадекватни и лични неща за него – за първата ви менструация, или за първата ви среща с момче, или за нощното напикаване като сте били малки… Тогава сте си казвали, че никога няма да постъпите така с вашите деца. Сложното, тук, обаче е , че е доста трудно да отгатнеш какво би унизило детето на публично място. Понякога дори най-естествени и обикновени неща хвърлят детето в ужас, когато ги споменете публично. Някои от тях са ясни: не се дръжте с детето като с „на мама малкото слънчице“, например. Започнете с товаJ

Никога няма да давам на децата да гледат телевизия преди да навършат две години

Никога не сте искали децата ви да се превърнат в естествено продължение на дивана пред телевизора. Не, това няма да се с,учи с вашите деца. Но, ето че и вие самите вече гледате с удоволствие Бен тен, Барби, Скуби Ду, а детето ви няма дори две. Оказва се, че времето, което детето ви прекарва пред телевизора може да се превърне във вашата малка дневна ваканция, за да се погледнете в огледалото, да си вземете душ или да прочетете любимото си списание. Поради някаква неясна за вас преди майчинството причина, пляскането и пеенето на песнички от филмчета не ви се струва толкова вредно за вашето дете.

Никога няма да имам разхвърлян дом, само защото имам деца

Всъщност едва, след като станете майка, разбирате какво е да вършите домакинска работа. Може би сте си мислили преди, че знаете какво означава да се поддържа чист и подреден дом, но преди децата всъщност се е налагало просто да избършете праха и да измиете пода… веднъж в седмицата. Когато се появят децата, подреждането и чистенето не спират никога – да прибирате играчки, да събирате трохи, да бършете разлят сок, вода, мляко.., всичко се случва по веднъж на ден, но подобни малки задачки не спират да ви изникват докато децата не заспят вечерта. Може би все още имате амбиции да имате чист и подреден дом, но с децата вкъщи някак не ви изглежда възвръщаема инвестиция да влагате непрекъснати усилия в нещо, което никога не постигате.

Никога няма да почиствам стаята на децата си вместо тях

Всички сме познавали поне по едно разглезено дете, което никога не е трябвало да чисти и подрежда собствената си стая. Да, наистина искаме детето да може да се грижи сам за себе си и да поема собствените си отговорности, да оправя бъркотиите, които забърква, (или поне да почиства, след като само е разхвърлило), но понякога да го накараш да се заеме с подобна задача представлява десеторно по-голяма битка за нас и затова, вместо да се опитваме да го накараме да се вземе в ръце и да си подреди стаята, го правим ние, сърдити и набързо. Да, знаем, че е лоша идея, но това не ни спира да го направим.