13 септември – Международен ден на шоколада

chocolate_day

Днес, 13 септември, е Международен ден на шоколада. На този (за нас пълноправен) празник, ние потърсихме и открихме някои от най-интересните факти свързани с него и ги събрахме на едно място. Някои от са известни, други – неочаквани, някои ни подкрепят в зависимостта ни от него, а други ни съветват да бъдем умерени. При всички случаи сигурно е едно – имахме нужда от ден, в който да си го ядем с повод!

Тъмният шоколад има повече какао (зърната, от които се прави шоколада) и по-малко захар от другите шоколади, затова се смята за по-здравословен от млечния и белия шоколад. Той съдържа много антиоксиданти, които подпомагат сърдечносъдовата система, като намаляват кръвното налягане.

Флавоноидите, открити в какаовите продукти имат антиоксидантен, противовъзпалителен, противосъсирващ ефект, който може да намали риска от диабет, като подобрява чувствителността към инсулин.

Миризмата на шоколад повишава тета мозъчните вълни, което ускорява релаксацията.

Шоколадът може да причини главоболие и не се препоръчва в големи дози на хора, които страдат от мигрена или хорнично главоболие.

Тъй като шоколадът съдържа високи дози кофеин и захар, шоколадовите продукти са до голяма степен винени за ADHD (хиперактивно разстройство) при децата.

В Щатите повечето консумиран шоколад идва от какаови ферми. За съжаление много какаови ферми имат несигурни условия на труд, несправедливи заплати и трафик на детски труд.

Според проучване на Университета Тюлейн през 2010, 1,8 милиона деца на 5-17 години са принудени да работят в какаови ферми из Айвъри Коуст и Гана. 40 процента от тези деца не учат и само 5 процента от тях са заплатени за работата. 35 000 от тези деца са жертва на трафик.

„Феър трейд Сертифайд шоколад“ казва, че не използва злоупотреба с детския труд, но „Фейър Трейд шоколад“ представлява по-малко от 1 процент от 66 милиардния пазар на шоколад.

Първият случай на „смърт от шоколад” е през 17 век в Чиапас, Мексико. По-висша класа испанци били толкова пристрастени към шоколада, че отказали да се придържат към наложена от църквата шоколадова забрана, която им забранявала да ядат или пият каквато и да е храна по време на църковната служба. В резултат на това жителите на града отказват не само да послушат забраната, но избрат да присъстват на богослужения в манастирите вместо това. Епископът, който приема закона по-късно е открит мъртъв в следствие на отрова, смесена с ежедневната му чаша шоколад.

Думата „шоколад” идва от ацтекската дума „Xocolatl”, която иронично означава „горчива вода”.

Най-големият шоколад правен някога е създаден през 2000 г. и тежи 5 000 паунда (около 250 килограма). Турин, Италия, може да се гордее с това постижение.

Средният американец изяжда средно 22 паунда ( приблизително 10 килограма) бонбони всяка година. Това означава, че САЩ консумират приблизително 2,8 милиарда паунда (1, 4 милиона килограма) годишно, което се разделя почти поравно между шоколад и бонбони. Повечето европейци консумират значително по-малко от това.

Докато US произвежда повечето шоколад и консумира повечето от него всяка година, швейцарците консумират най-много на глава от населението, следвани веднага от англичаните.

Освен очевидните млечна и сладоледена индустрия, американските производители на шоколад използват около 1, 5 милиарда паунда (750 милиарда литра) мляко и консумират приблизително 3,5 милиона паунда (1, 7 милиона литра) мляко годишно.

Шоколадовите производители напоследък използват 40% от бадемите по света и 20% от фъстъците.

Шоколадът е технически отговорен за микровълновата печка. Учените експериментирали с микро вълни с надежда да създадат по-добри радари и в навечерието на Втората Световна война, учените тествали устройства, наречени магнетрони. Учен, наречен Пърси Спенсър, влезнал в лабораторията с шоколад в джоба си и осъзнал, че той започнал бързо да се топи. Тогава Спенсър осъзнал, че магнетронът можел потенциално да се използва за готвене на храна. Той успешно пробвал пукане на пуканки и след това опитал да сготви яйце, което се сготвило толкова бързо, че се взривило в лицето му.

Всяка руско и американско пътуване в космоса включвало шоколад.

На четвъртото си посещение в Америка Христофор Колумб представил какаовите зърна на Испанския двор. Крал Фердинанд и кралица Изабела не били впечатлени и отхвърлили шоколада като странна племенна измислица.

Прочетете още:

10 пробиотични храни, които да включим в диетата си