10 златни цитата за родители от Франсоаз Долто
Франсоаз Долто е френски педиатър и психоаналитик. Тя е един от пионерите на детската анализа с огромен принос в областта. Долто завършва медицина и специализира детска психиатрия. Подлага се на психоанализа още преди да се омъжи и да роди трите си деца, след което посвещава живота и кариерата си на всичко, свързано с лечението, профилактиката и възпитанието на децата, като едновременно практикува, пише и активно поддържа “детската кауза”. Последователка на Фройд, съратничка и приятелка на Жак Лакан, макар и да е една от основателките на Парижката психоаналитична школа, Долто трудно може да бъде причислена към определена тенденция – самата тя е институция.
“За да чувстват сигурност, децата се нуждаят от ограничения, но само такива, които се отнасят до реални опасности и чието нарушаване би застрашило целостта на техния или чужд организъм. Това, че не може да прави всичко, което пожелае, не означава, че не можеда изразява своите желания, радости и болки.”
“Нощните страхове са физиологично явление. Когато детето преминава през потискащи и изпълнени с трудности периоди като Едиповия, който обхваща възрастта между четири и седем години, в зависимост от детето, то неизбежно ще сънува кошмари. Важното е самите родители да не се страхуват.”
“Дресирането на децата на чистота е най-голямата грешка спрямо бъдещата личност, която може да бъде извършена в нашето общество. Колкото по-рано е станало чисто, толкова по-зле се чувства детето, израствайки, и толково повече трудности среща в бъдещата си изява.”
“За да избегнем ревността на първородните деца, трябва да позволим на детето да изрази цялото си неудоволствие от появата и израстването на неговия съперник, никога да не го упрекваме, а да му съчувстваме винаги, когато се оплаква, че е или ще бъде по-малко обичано след появата на второто. Смо то усеща своето терзание и ние не можем да го смекчим чрез убеждения; можем единствено да го уверим, че го разбираме и че подобно нещо наистина е много болезнено.”
“Напълно естествено е да показваме обичта си към детето с ласка, от каквато и самото то се нуждае. Разбира се, че в своето общуване с него ще използваме езика на тялото. При хората обаче този език трябва да бъде съпровождан от думи. Не милваме дете така, както милваме куче. Майката не е маймуна, която почесва своето малко. Тя трябва да му пее песни, да му говори, да му разкаже кое е то и каква е връзката му с нея.”
“Детето има нужда да бъде през цялото време в сигурните ръце на надежден човек и да знае, че майка ми си е майка, а другият е заместител, назначен и упълномощен от нея. Независимо дали е на петнадесет дни, на три месеца или на две години, важното е да кажем истината на детето за това, което се случва и се отнася за него: “Оставям те на еди кой си, връщам се след малко.” По-добре да допуснем да се разплаче от раздялата, отколкото да излезем скришом от страх да не го натъжим.”
“Не мислете, че психоаналитикът е психиатър. Понякога той се среща с психиатричната проблематика, така както и с обичайните въпроси на възпитанието и чисто човешките проблеми, основа на тежки травми в индивидуалния живот, причинени от поредица стойности и лоши стечения на обстоятелствата. Психоаналитикът помага на хора, които не могат да се излекуват сами. Той не действа чрез внушение и не е нито наставник, нито съветник, а се опитва да насочи всеки от консултираните да приеме и разпознае своето лично желание във всичко.”
“Подражанието е противоположно на очовечаването. Имитацията е майнумоподобна и във възпитанието никога не трябва да се използва изразът “давам или следвам лош пример”.”
“Емоционална, интелектуална или духовна, взаимозависимостта между хората съществува и е присъща на човека, но ако се изразява в изнудване и заплахи, тя руши доверието на детето към неговите родители, както и собственото му доверие в себе си. Да възпитаваш означава да учиш на самостоятелност.”
“Родителите трябва да знаят, че каквото и да правят, давайки най-доброто от себе си, те винаги ще правят грешки в очите на децата си.”
9,581 преглеждания
