Често се смята, че ако детето не се храни толкова, колкото ние считаме за необходимо, това е признак на влошено здраве и трябва да се вземат спешни мерки, дори и такива, свързани с насилствено даване на храна.
Фрази от типа „Яж, за да пораснеш”, „Храната прави борбата” и т.н. са доста силно залегнали в нашето възприятие и от съвсем малки растем с идеята, че трябва да изяждаме всичко, което ни сложат в чинията, ако ли не – лошо ни се пише.
Самата аз имам ужасни спомени от детството, свързани с насилствено хранене – както в семейството, така и в детската градина. Като резултат от това, все още имам непоносимост към някои ястия, които е трябвало да изяждам не по собствено желание и с огромни усилия.
Световноизвестният психолог Владимир Леви твърди, че детето никога не трябва да се насилва в храненето. Според него, да принуждаваш някого да яде е противоестествено, тъй като нито едно живо същество в природата не яде по принуда и не принуждава децата си да се хранят.
Карън Милър, специалист по детски неврози, отбелязва, че отказът на детето да яде тогава, когато изискват родителите, е една от първите прояви на неговото независимо „аз“. Милър съветва родителят да бъде по-толерантен и да отстъпи като израз на уважение към желанието на детето си, ако то е здраво и няма причина определена храна задължително да бъде част от менюто му.
Ясно е, че насилственото хранене в никакъв случай не е акт на умишлена жестокост или желание на родителите да накарат детето си да се чувства зле. Действието е подтикнато по-скоро от загриженост за детското здраве и нагнетената от поколения наред представа, че колкото повече яде детето, толкова по-здраво ще бъде то.
Повечето баби и дядовци са убедени в тезата, че хлябът е много важна и полезна храна и задължително трябва да надробят супата на внучето с поне две филии. Много малко обаче се знае за вредния ефект, който бялото брашно и бялата захар оказват върху имунитета, както при деца, така и при възрастни.
Друг стереотип гласи, че когато детето е болно, то трябва да яде „силна храна” (която в повечето случаи отново включва обилно количество бял хляб). Много учени и педиатри обаче са се обединили около тезата, че болното дете трябва да бъде оставено да се храни толкова, колкото то пожелае, да му се дава лека храна, богата на витамини и да приема повече течности. Причината за липсата на апетит по време на грип например е, че тялото на детето се опитва да пести енергия, която се изразходва при обработването на храната и вместо това да я запази за по-бързото възстановяване от болестта.
И така – добре е да се замислим, преди да започнем да караме детето си да яде насила, което често е съпроводено с караници и заплахи. Спомнете си за вашето детство и това колко зле сте се чувствали, когато вашата майка или баба ви е преследвала с лъжица в ръка или часове наред сте се измъчвали с някое ястие, което изобщо не ви е по вкуса.
